Warning: Declaration of art_MenuWalker::start_lvl(&$output, $depth) should be compatible with Walker::start_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/semeinoc/public_html/priqtelstvo.info/wp-content/themes/art_102/core/navigation.php on line 169

Warning: Declaration of art_MenuWalker::end_lvl(&$output, $depth) should be compatible with Walker::end_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/semeinoc/public_html/priqtelstvo.info/wp-content/themes/art_102/core/navigation.php on line 169

Warning: Declaration of art_MenuWalker::start_el(&$output, $item, $depth, $args) should be compatible with Walker::start_el(&$output, $object, $depth = 0, $args = Array, $current_object_id = 0) in /home/semeinoc/public_html/priqtelstvo.info/wp-content/themes/art_102/core/navigation.php on line 169

Warning: Declaration of art_MenuWalker::end_el(&$output, $item, $depth) should be compatible with Walker::end_el(&$output, $object, $depth = 0, $args = Array) in /home/semeinoc/public_html/priqtelstvo.info/wp-content/themes/art_102/core/navigation.php on line 169

Warning: Declaration of art_PageWalker::start_lvl(&$output) should be compatible with Walker::start_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/semeinoc/public_html/priqtelstvo.info/wp-content/themes/art_102/core/navigation.php on line 311

Warning: Declaration of art_PageWalker::end_lvl(&$output) should be compatible with Walker::end_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/semeinoc/public_html/priqtelstvo.info/wp-content/themes/art_102/core/navigation.php on line 311

Warning: Declaration of art_PageWalker::start_el(&$output, $page, $depth, $args, $current_page) should be compatible with Walker::start_el(&$output, $object, $depth = 0, $args = Array, $current_object_id = 0) in /home/semeinoc/public_html/priqtelstvo.info/wp-content/themes/art_102/core/navigation.php on line 311

Warning: Declaration of art_PageWalker::end_el(&$output, $page) should be compatible with Walker::end_el(&$output, $object, $depth = 0, $args = Array) in /home/semeinoc/public_html/priqtelstvo.info/wp-content/themes/art_102/core/navigation.php on line 311

Warning: Declaration of art_CategoryWalker::start_lvl(&$output) should be compatible with Walker::start_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/semeinoc/public_html/priqtelstvo.info/wp-content/themes/art_102/core/navigation.php on line 404

Warning: Declaration of art_CategoryWalker::end_lvl(&$output) should be compatible with Walker::end_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/semeinoc/public_html/priqtelstvo.info/wp-content/themes/art_102/core/navigation.php on line 404

Warning: Declaration of art_CategoryWalker::start_el(&$output, $category, $depth, $args) should be compatible with Walker::start_el(&$output, $object, $depth = 0, $args = Array, $current_object_id = 0) in /home/semeinoc/public_html/priqtelstvo.info/wp-content/themes/art_102/core/navigation.php on line 404

Warning: Declaration of art_CategoryWalker::end_el(&$output, $page) should be compatible with Walker::end_el(&$output, $object, $depth = 0, $args = Array) in /home/semeinoc/public_html/priqtelstvo.info/wp-content/themes/art_102/core/navigation.php on line 404
Блог за приятелството

Интересно е как в течение на времето колегите ти на работа могат да станат твои много близки приятели. Особено ако се окаже, че сте на сходна възраст и имате общи интереси. Тогава може да стане бързо и съвсем спонтанно. Все пак прекарвате по 8-9 часа заедно на ден и се случва да да излизате заедно понякога, както и да се виждате в извънработно време. Събирате се за кино, за театър, боулинг или просто за излизане вечерта.

officeПоявява се и един специфичен вътрешен хумор, който си го разбирате само във вашата фирма. Например как стане ли 12 на обяд изведнъж всички огладняват групово. Как към 3 следобед всеки започва да вади по нещо вкусно за хапване от шкафчето под бюрото си. Един солети, друг – шоколадови вафли (като мен) или нещо друго сладко. А моята приятелка по бюро пък редовно си хапва хрупкави обикновени бисквити. Ама като казвам редовно, наистина имам предвид всеки ден. Сякаш има там някъде тайник и в него си е скрила безкраен брой опаковки на тези бисквити Житен дар.

Такива дребни особености ме карат постепенно да осъзнавам колко малки неща правят впечатление, когато сме цял ден с един и същи хора.

Тази колежка, за която ви разказвам, между другото наскоро имаше рожден ден. И именно слабостта й към обикновените бисквити ни накара да се пошегуваме с нея. Купихме й, разбира се, подарък (всъщност поръчахме й ваучер за пазаруване от любимия магазин). Взехме и красив букет, но кулминацията беше кулата с бисквити, която наредихме на бюрото й. Беше съставена от по един пакет от всички видове и разфасовки на любимите й обикновени бисквити, като ги наредихме като малка кула до компютъра й.

Само да бяхте видели изражението на колежката ми, когато дойде сутринта и видя какво сме сътворили! Изражението й беше безценно, а всички се смяхме групово. И да ви кажа под секрет, зарадвах се, че моят рожден ден е чак през есента. Току виж иначе до клавиатурата ми се извисила наклонена кула от вафли.

Може да съм го казвала и преди, но сега ще ви го докажа нагледно.

Имам едни приятели, които са двойка от четири години. Правили са каквото са правили, те си знаят най-добре, но факт е, че момичето забременя. Не беше планувано, но малко млади хора в днешно време плануват такива неща. В повечето случаи стават случайно.

И така веднага, след като разбраха хубавата вест, решиха, че им е крайно време да се установят някъде сами, защото на този етап живееха със съквартиранти. За да го направят обаче, трябваше да минат през основен ремонт на апартамента на еди-коя-си баба, по който нищо не е подменяно повече от 30 години. Именно заради текущия му вид не отидоха веднага да живея там, а предпочетоха под наем. А ремонт като този, който направиха, изисква време и доста финанси, докато приятелите ми бяха ограничено в рамките на 8 до 9 месеца.

Добре, че имат верни приятели, които веднага предложиха помощта си. Бутаха стени, прекарваха тръби, лепяха гипс картони, измазваха, боядисваха и т.н. и т.н. Бъдещият татко всяка вечер след работа отиваше на ремонтната площадка и се трудеше над нея поне по 3-4 часа. По-важното е обаче, че нито една вечер за толкова месеци наред не остана сам. Винаги имаше поне двама приятели, които да му правят компания и да му помагат. Именно в такива моменти, когато имаш най-голяма нужда от помощ, си проличава кой действително държи на теб и ти е истински приятел и кой търси компанията ти само за излизания и кафета.

Браво на задружната бригада! Успяха да завършат всичко навреме и преди бебето да се роди. Майстори викаха само за подмяната на дограмата и на плочките в банята и кухнята. Всичко останало си направиха сами. Имаха пререкания през много споделени вечери и уикенди, но смятам, че сега приятелството им е още по-силно.

А младото семейство има къде да започне новия си живот. Да им е честито!

Не веднъж или два пъти съм засягала темата за приятелството. И за любовта съм писала на няколко пъти. Днес обаче ще обединя тези две напълно човешки форми на привързаност в следната сентенция: В лицето на своята половинка, открий най-добрия си приятел. Тогава ще си истински щастлив.

Вероятно ще попитате защо и веднага ще се обоснова.

Приятелството е нещо, което се случва бавно и постепенно. То изисква време да се посее и да израсте в нещо силно и устойчиво. По този начин се изграждат най-качествените и дълготрайни връзки. Любовта, от своя страна, може да те удари като гръм от ясно небе и да дойде от най-неочакваното място. Тя е по-импулсивната и по-емоционалната, но за да прерасне в дълготрайна, също се нуждае от стабилна основа, на която да стъпи. Тази основа не се появява изведнъж, а бавно и постепенно по същия начин, по който се градят приятелските отношения.

Общото между приятелството и любовта е, че и двете могат да останат до живот, но и двете могат да се загубят. Нека обаче не бъдем песимистични и да заложим на първия вариант.

Половинката ви е човекът, с когото ще споделите целия си живот. Сутрин ще се будите един до друг, а вечер ще заспивате заедно. Ще прекарвате празниците и ежедневието си в своята компания, ще създадете общо семейство. Ще бъдете заедно в добро и зло и именно тук се крие разковничето. Важно е да можете да си споделяте всичко – включително различни проблеми, тревоги и притеснения. Всеки от нас иска да има довереник, на когото да казва какво му е на сърцето. Искаме разбиране, съчувствие и съвет каквито обикновено получаваме от най-добрия си приятел. Много по-лесно е, ако именно най-добрият ви приятел, е до вас в подобни моменти. Така ще ви дава своята подкрепа и разбиране. Ако се налага, ще поплачете на рамото му.

Важно е, разбира се, да имате и други добри приятели, които да са ви опора в живота. Но най-здравата и сигурна опора трябва да срещате в лицето на своя любим. Той или Тя е спътникът ви в живота, с когото да споделяте всичко.

Fruit_Smoothie_Diet_5Днес ще продължа със съветите в духа на предишната си статия. За тези, които са пропуснали, тя беше посветена на навиците, от които да се откажем през 2016-а. С тази разлика, че този път ще ви посъветвам да започнете да правите нещо, вместо да спирате с друго.

Както много от вас и аз съм чувала колко е хубаво да закусваме и как именно първото ядене за деня е най-важно от всички. То трябва да е пълноценно, да ни дава енергия и т.н. И вероятно както мнозина хора и аз знам това само на теория, но не и на практиката. Обикновено не ям у дома, а после се чудя с какво да залъжа глада, докато стане време за обяд.

Това ме накара да се замисля по какъв начин мога да променя този си навик и да го обърна в нещо полезно. И реших: ще закусвам с нещо свежо, леко, витаминозно и хидратиращо едновременно. Последното специално за мен е много важно, защото сутрин винаги се събуждам жадна, а понякога и нощем ставам да пия вода.

Първоначално реших, че ще ям плодове, но се сблъсках с два проблема. Първо, с тях лесно се цапам и, второ, само след час пак съм гладна.

Така пуснах в действие Стратегия №2. Започнах да си правя смутита. Техните предимства са, че се приготвят лесно, бързо, не цапат и има по-голямо разнообразие във вкусовете. До тук съм пробвала с банани, ягоди, ябълки, кивита и круши в различни комбинации или самостоятелно. Задължително слагам 3-4 какаови зърна, малко ядки каквито имам под ръка и една лъжица мед. Добавям поне 50 мл вода и пасирам всичко. Ако желаете, вместо вода може да използвате прясно мляко или някои от неговите неживотински заместители. Лично аз не разполагам с шейкър, но използвам чопъра вкъщи. С него си правя по една чаша сумти сутрин и я изпивам или веднага, или докато се приготвям за работа.

Ядките в напитката ме засищат допълнително и така лесно изкарвам до обяд без коремът ми да изнася нежелани симфонични концерти. Лично на мен ми харесва ядките леко да хрускат в смутито, затова ги пасирам заедно с плодовете. Ако вие ги харесвате по-ситни, първо пасирайте тях и после добавете плодовете.

Вече една седмица закусвам всяка сутрин по този начин у дома и се чувствам прекрасно. Възнамерявам по нататък да пробвам с различни комбинации с плодове, семена, ядки и т.н. Ако вие имате някоя любима рецепта, ще се радвам да ми я препоръчате в коментар 🙂

Честита нова година, макар и с известно закъснение! Надявам се да сте прекарали добре празниците и да сте се заредили с положителна енергия. Искрено ви пожелавам новата година да е много по-хубава и изпълнена с повече позитивизъм. За да стане такава, ви предлагам няколко примерни “модерни” навици, от които да се откажем за собствено добро. Пробвайте да ги преустановите за месец-два, пък да видим после дали е имало резултат.

Изключете си безсмислените нотификейшъни на телефона. Пиук – някой ви е харесал снимка, пиук – коментирали са колко сте неотразима, пиук – еди-кой-си има рожден ден днес,  пиук – покана за приятелство. Необходимо ли е всичко това? Според мен, не. Така или иначе ще влезете в профила си във facebook поне веднъж през деня, вижте си всичките известия тогава и изключете опцията да ви осведомяват за най-малката подробност.

Проверявайте е-пощата си по-рядко. Не е необходимо да влизате през половин час и да проверявате за нови писма. Знаете ли защо? Защото дори да нямате такива, пак ще се разсеете с нещо друго и ще загубите поне 10 минути от времето си.

Оставяйте телефона на страна от време на време. Когато сте на среща с половинката си, виждате се с приятели, излезли сте с колеги или сте на гости на близък, отдайте вниманието си на хората пред вас. Телефонът няма да избяга и едва ли ще пропуснете някое жизнено важно събитие, ако не го поглеждате за 2-3 часа.

По-често се разхождайте и ставайте от стола на работа. Съвременните професии изискват да сте седнали през по-голямата част от времето си, което води до застоял начин на живот и наддаване на килограми. Затова ставайте по-често да се разхождате и по възможност ходете пеша на работа. Специалисти са доказали сигурните ползи, ако на седмица вървим поне по 30 км пеша.

Не оставяйте най-трудното за накрая или днешната работа за утре. Така, когато стигнете до нея, ще сте вече изморени и зациклили на едно място. Ще се затрудните с изпълнението на задачата и вероятно ще изпуснете крайния си срок, ако има такъв.

Има по-полезни занимания от импулсивното сърфиране в нета. Прочетете книга, чуйте се с приятел, изпробвайте нова готварска рецепта или се занимавайте с приятно хоби. Не е необходимо във всяка свободна минута да отваряте социалните мрежи, новинарските сайтове или друго подобно.

Ако нещо ви кара да се чувствате зле, променете го. Може би имате нужда от смяна на работата, от изнасяне вместо на квартира в собствен дом, купуване на кола, преквалификация, нов режим за спорт и хранене или каквото и да е друго. Това са важни стъпки, над които да размислите, но които биха могли да променят живота ви в положителна насока.

Е, това е, за което се сещам в момента. Чувствайте се поканени да ме редактирате или да попълвате списъка, както прецените.

Коледа е един от най-красивите празници в годината. Винаги го чакам с нетърпение и все кроя големи планове за настъпването му. Харесвам го не само заради красивата украса, която обсипва градовете и домовете ни, но също и заради добротата, която се пробужда у хората. Всеки от нас отваря сърцето си малко по-широко и се превръща в малко по-добър човек. Настройваме се на романтична вълна и търсим близостта на останалите около нас. Като се замисля, това е абсолютно нормално, защото Коледа е преди всичко семеен празник. Само тогава и на Великден имаме традиционна причина да се съберем със семейството си, да покажем, че държим един на друг, като не само го кажем, но и направим нещо мило помежду си.

От личен опит ще ви споделя, че когато преминеш една определена възраст, започваш да осъзнаваш, че Коледа не е само размяна на подаръци и хапване на вкусна храна. Тогава проумяваш по-дълбокия смисъл на този празник и неговата символика. Наслаждаваш се най-вече на времето, прекарано с любимите си хора. Разбираш, че в този ден става дума за нещо много по-голямо и по-силно от материалните придобивки.

Когато си малко дете, вярваш в Дядо Коледа и трепнеш в очакване той да дойде. Дори го дебнеш зад вратата и не откъсваш очи от елхата цяла вечер в стремежа си да го зърнеш дори за част от секундата. Макар това знаеш, че белобрадият старец винаги идва в момент, когато леко отклониш очи… Най-малкият проблясък, промяна в пейзажа или случайно прелетяла птица покрай прозореца обаче в детското ти съзнание са способни да се превърнат в шейната на Дядо Коледа с добрия старец на борда й… Ти просто се надяваш и надеждата ти намира изражение в твоята сладка детската лековерност. Не се притеснявай от нея, тази лековерност е нещо прекрасно и е също толкова прекрасно да я поддържаш и един ден да я предадеш на своите деца. Спомням си, че аз самата някога бях сред малкото ми връстници, които така и не искаха да приемат идеята, че Дядо Коледа не съществува. Вярвах в него не защото не осъзнавах истината, а просто защото ми харесваше да вярвам.

В крайна сметка всеки от нас има нужда от надежда. За децата може да е надеждата, че под елхата ще намерят точно това, за което са мечтали. Други се надяват, че коледното чудо ще им се случи именно тази годината и ще намерят любовта, късметът ще им се усмихне или ще поучат дългоочакваното си повишение.

За всеки от нас Коледа може да се тълкува по различен начин, но тя винаги е символ на нещо очаквано и красиво. Ще ми споделите ли какво е то за вас?