Сигурно повечето от Вас са чували прословутата фраза „приятелството не се купува с пари“ , колкото и банално да звучи тази фраза си е точно така. Човек, когато има пари и може да си позволи всичко, което се продава си мисли, че по същия начин може да си купи и безценните неща в живота като здравето, любовта, приятелството. До известна степен може да се каже, че човек може да си купи здраве, защото парите отварят много врати, сред които и тези в медицината. Чудите се какво имам предвид ? Искам да кажа, че ако човек е болен, недай си боже, ако има пари ще отиде при най-добрия доктор, ще си купи най-скъпото лекарство и ще плати най-скъпата операция и може да се излекува. Докато при любовта и приятелството въпроса е малко по-сложен, а лицемерството е в голямо количество. Разбира се и тук може да се пробва с пари, отсреща ще ти вържат веднага. В днешно време е много лесно да съблазниш една жена – повечето когато видят пари, откачат и си казват „какво пък толкова“. По същия начин е и с приятелите, когато през целия ден плащаш сметките навсякъде, разхождаш „приятелите си“ с ферарито си и им купуваш каквито дрехи поискат, разбира се че ще се редят на опашка за да ти бъдат приятели. Но тук въпроса опира до това, дали е истинска любов и дали са истински приятели или са само заради парите с теб. Мисля си, че на тези които имат пари им е много по-трудно отколкото на нас, защото те няма как да разграничават истинското от фалшивото.
Замисляли ли сте се, че неодушевените предмети също могат да бъдат приятел на човека ? Аз смятам, че това на 100% се отнася за автомобилите, защото те помагат на човека да се предвижи от едно място до друго, същото така го топли когато му е студено, пуска му музика за приятна обстановка и т.н. За съжаление обаче за много хора нещата не стоят по този начин и гледат на колата като купчина ламарина, която им е длъжна и едва ли не е техен роб. Колата също си иска своето внимание и не е вечна, а когато се поддържа тя може да се запази в перфектна форма, но затова естествено са нужни и финансови средства. Аз имам приятелки и приятели които са от двете крайности. На едните не им пука изобщо какво се случва с колата им и не я поддържат по никакъв начин, което естествено може да им изиграе лоша шега, а другите са се вманиачили до такава степен в колата си (най-вече мъже), че не ги интересува нищо друго. Те влагат всяка стотинка в комфорта и чистотата на превозното им средство и свободното си време го прекарват в оглед на возилото. Най-добре е да си в златната среда, така да се каже. Имам предвид да си поддържаш колата, да и сменяш редовно консумативите и поне веднъж седмично да я водиш на автомивка, тогава тя ще ти се отблагодари като истински приятел.
Привет! Искам да Ви споделя малко от моите преживявания и емоции, които съм изживяла с моите приятели. Когато мина пред някой киносалон, винаги си спомням как като по-малка ходих с приятелите си на кино да гледаме някой готин филм. Удоволствието, което изпитвах тогава не може да се опише, беше много вълнуващо, весело и забавно. Най-много се забавлявах, когато жанра на филма беше комедиен, тогава толкова съм се смяла с моите дружки, че чак съм плакала от смях. Представете си компания от 6-7 човека, всеки яде пуканки, пие количка и се смее като луд-бяха хубави годинки. Повечето ми приятели тогава бяха от училището и когато се събираше пари за кино, нашата тайфа беше задължително там, просто няма как да изпуснем такова преживяване. Сега по същия начин, когато има някое хубаво филмче, което си заслужава да бъде гледано се събираме приятелите и се наслаждаваме на мига. Когато отидем на кино обстановката винаги ми напомня на добрите стари времена, когато бяхме ученици. Който не е изпитал това удоволствие, той не знае за какво става въпрос, затова моя съвет е, когато решите да гледате някой филм да съберете дружките и право в киното 
. Повярвайте ми след като свърши филма ще Ви държи влага още дълго време. Все пак приятелите трябва да са до Вас, както в трудните, така и във веселите моменти.
Кога пристъпваме границата на приятелството и любовта? И дали въобще имаме право на това или пък имаме право да си търсим половинката, която може да се окаже най-добрият ни приятел? Може ли да има любов между най-добри приятели? Според ме, няма значение, дали сме били приятели с един човек, за да си изживеем, това което искаме. Даже може и по- добре да се получи, ако познаваш човека, защото знаеш какво харесва, какво иска, какви са възгледите му за живота, а най-вече знаеш за неговите любовни разочарования. А какво по- хубаво може да има от това, да не се стараеш да направиш първо и добро впечатление, какво по- хубаво от човекът, който те е виждал във всяка една светлина, добра или лоша . Според мен границата е много тясна, между добрите приятели и любовта. Аз имам доста приятели, които постъпиха по този начин и сега имат прекрасни семейства и са адски щастливи, имат дечица и почти никакви проблеми. И както винаги съм казвала, че е много важно да можеш да разговаряш с човека до себе си, да говорите на един език, защото целият свят е политика, а политика, означава да се разговаря и да се обсъждат разни неща. А какво по-хубаво нещо от това да си влюбен и да имаш до себе си човек, с който можеш да си поговориш.
Може ли да има такова понятие, като приятели след развода. Защото, колкото и връзки и раздели да сме имали, развода си е развод. Имам доста голям кръг от женени познати, които по стечение на обстоятелствата сега се разделят. Започва се едно обикаляне по институции, обяснения и подялби. За това се замислих дали след един такъв кошмар, който изживяват двама души, могат да останат приятели след него. Защото, развода не е точно, като раздяла без брак. Е зависи и от случая де. Да си призная честно аз имам една такава раздяла, нямах брак, но поделяхме вещи и имущество, които ги бяхме купували с общи пари. Големи драми и циркове бяха, тотално си развалихме отношенията. Отне ми цялата разправия една цяла година, а и все още има неща, които са не разрешени. И ако сега някой ме попита, дали мога да остана приятелка с бившият ми, ще отговоря- не искам да го виждам, и да научавам каквото и да било за него. Каквото било, било, всеки по своят път и до там да е. Щом веднъж човек вземе решението за раздяла, за приятелство не може и да се говори. Когато се разделяш с някой, трябва да се разделиш със всичко. Или поне аз сам така. Дори и не мога да си представя, да се виждам сега с бившия, да си говорим на приличен тон, да си поделяме- е не, това е недопустимо, поне за мен!
Трябва ли когато прекъсваме една връзка, без значение каква е тя да съжаляваме. И да страдаме с месеци? Или когато затваряме една врата, друга се отваря? Според мен всичко в живота идва и си отива, както съдбата е решила, и ние много рядко можем да вървим срещу нея. И не бива да съжаляваме, за нещо или някого, който сме загубили или оставили, защото всеки си има своя път и след като така е било писано, така да е. Преди около година аз изгубих, един верен за мен и много скъп приятел, е в последствие се оказа, че въобще не е бил такъв и аз много съм се заблуждавала, а той много ме е лъгал и е играл двойна игра. Но в крайна сметка се запознах и допуснах друг приятел в живота си. И съм много щастлива от този факт. Забавлявам се с него, минава ми приятно времето с него, и не усещам как лети времето. Но за каквато и връзка да става въпрос-дали е приятелство или нащо по-сериозно, трябва да се бърза бавно. И аз наистина стигнах до мнението, че когато затвориш вратата, отваряш нова, а зад нея винаги е по-хубаво и по-приятно. И винаги си приятно изненадан, да разбереш, че има и хора, които няма да те предадат и ще са до теб!
Разговорите с приятел са много важни и много отпускащи. Защото не можем да си таим абсолютно всичко в себе си. И да чакаме да речем един проблем да се оправи и разреши. Но без да го споделим, няма как да научим различни гледни точки и различни мнения от нашето, различен поглед и виждане над нещата. Аз съм малко от типа хора, които не обичат много много да си споделят какво ги дразни, какво им харесва. Но да ви кажа честно, от това няма много голяма полза. За това от известно време на сам гледам да си казвам всичко, е на правилните хора де. Гледам да съм по-открита и по пряма и ако трябва да съм честна, това ми допада много повече.Е, то човек си избира какво и на кого да споделя, пък и самият човек те предразполага а и сам ти показва за какво можеш да говориш и за какво не. Отколкото да съм затворена в себе си. Съветът ми към всички вас е да бъдете по-открити и да казвате на приятелите си какво мислите, без значение от темата на разговорът. Така и те ще ви допускат по-близо до себе си, а нали в крайна сметка това е целта на всяко едно добро и здраво приятелство. А когато можеш да разговаряш с един човек спокойно и без задръжки на всякакви теми, значи имаш всичко, от което се нуждаеш.
Приятелство означава, взаимна симпатия между двама души. Взаимно мислене и интереси, хора на които можеш да се довериш и да разкриеш душата си. Но дали тези отношения могат да се запазят, когато се намеси интимността? И когато хората си станат близки и по друг начин? Аз съм на мнение, че можем да запазим истинското приятелство дори и ако се намеси интимността. Или пък може и аз да съм такава една странна птица и мога да се разбера със всеки винаги, каквото и да се е случило. Защото по мнението на други мои приятели, има ли интимност, вече ставало различно. Намесвала се малко или много ревността между партньорите, а това убивало приятелството и изостряло споровете. С което не мога да се съглася точно, понеже имам приятели, които си ме ревнуват по принцип и без да съм имала нещо общо с тях. И ревността им е силна, като се започне да изляза просто на кафе с някой, и се стигне до там да си хвана някое гадже. Което не казвам, че не мога да разбера, поради фактът, че когато ти е приятно с някой, ти не искаш да го делиш с никой друг, дори и да става въпрос само за разговор. Но както винаги обичам да казвам „Разни хора, разни идеали”.
Кои от нашите кръгове от познати и приятели можем да наречем с думите просто приятел? Дали е този, който ти избърсва сълзите, когато ти е гадно и мъчно за нещо, или е този, който никога не ти дава поводи за сълзи? Или пък е този, който ще ти подаде ръка в труден момент и ще ти помогне да се изправиш, когато си паднал? Според мен, един верен приятел винаги може да ти оправи настроението, но също така може да ти държи и ръката и да ти бърше сълзите, когато ти е криво. Защото, в животът на всеки човек има нещастни моменти, които са неизбежни и точно в тези моменти всеки има нужда от приятел, който да ти държи ръката. Но идва и другият момент, когато и приятелите те нараняват и натъжават, но винаги се появява нов такъв, който е много по-добър от старият, който ще ти даде по-добър съвет и ще ти помогне по-качествено. И когато си мислиш, че е най- зле, той ще ти каже, че всичко ще се нареди и ще се оправи. Е ако аз играя ролята на този нов приятел, винаги ще кажа, че има и винаги има и още по-лошо нали съм вечният песимист. Като послепис искам само да кажа, че аз съм много голяма щастливка, че имам един такъв, много верен приятел. Който се появи по много странен и необичаен начин в живота ми, когато бях много самотна, сама и силно депресирана и смятам да остане там задълго. Защото смятам, че той не е като повечето хора.
Аз като едно модерно и съвремено момиче, преди около 2 години си направих профил във небезивестната мрежа наречена Facebook. Нали било социална мрежа за намиране на приятели. От начало ми беше доста любопитно и постоянно висях в чата, теглих си късмети и се ровех из профилите на около 200-та ми приятели. Докато не забелязах, че тези приятелства са малко неистински и малко фалшиви. След като бях преживяла една тежка раздяла, след която освен бившия, отсвирих и всичките ни общи приятели, аз останах с 4-5 приятелки. Започнах да задълбочавам контактите от мрежата. И да ви кажа останах разочарована. Всички тези уж приятели, са приятели само за да ти изпращат покани за игри и да ти се ровят из профила. Но когато имаш нужда да се видиш с някой и да си споделиш нещо, приятелството започва да умира. И може би винаги съм го знаела това нещо, че е така, по- лесно е да си скрит приятел зад монитора, отколкото приятел очи в очи. Затова, вече може би месец не съм влизала в мрежата и да ви кажа се чувствам по-добре. Без фалшиви приятели, изкуствени усмивки и маски. Аз винаги съм предпочитала директният контакт и разговорите, защото може би съм и открит човек. Пък и това да седиш по цял ден зад един монитор и чатиш не е моя работа, аз обичам срещите, смеха и забавлението.