Добротата е толкова субективна тема, че е трудно да се установят конкретни норми. Вярвам, че всеки човек е добър по свой начин и че всеки отделен индивид приема за добро нещо различно. Точно поради таи причина реших да попитам мои близки как определят добрите хора. Техните отговори ще ви ги споделя в два материала тук в блога. Дано ви бъде интересни и да се припознаете в някоя от тях.
„Преди няколко месеца пътувах със самолет и видях един мъж да вдига книга от земята. Тя беше паднала от ръцете на човек, заспал на съседната седалка. Интересното е, че господинът не само вдигна книгата, но и маркира страницата, до която бе спрял притежатялят ѝ. Също така държа четивото в ръцете си, докато непознатият не се събуди и не му я подаде лично.“
„Добрите хора разбират, че останалите понякога са лоши. Точно поради тази причина не са отмъстителни и не помнят дълго сторената злина. Забравят и продължават с позтивна нагласа за света.“
„Ако са обещали да направят нещо, ще го направят, без да е необходимо да им се напомня. Такъв пример е: Ей, ето ти 50-те лева, които ми зае преди няколко седмици. Благодаря ти!“
„Те се отнасят към всички еднакво, независимо от състоянието, статута, работата, популярността, парите на другия човек.“
„Добрите хора са готови да признаят, че грешат и могат да преразгледат позицията си по дадена тема. Освен това при грешка от тяхна страна не се ядосват и не изпадат в позиция да се оправдават.“
„Те се усмихват на децата по напълно сладък и естествен начин. Предполагаме, че те са същите, които се радват на уличните котки и кучета.“
„Познавам добрите хора по това, че могат да противоречат на гледната ми точка, но без да я атакуват директно. Вместо това се подкрепят с разум и логика и обясняват защо не са съгласни с аргументи и уважение. Един лош човек например би казал: Ти си глупав и грешиш напълно, отиди някъде и се скрий. Всъщност, като се замисля, не знам дали не бъркам добрите хора с интелигентните?!“
