На всеки един от нас му се е случвало да срещне някого уж случайно, а по-късно да се окаже, че това действие е било съдбоносно. Карма, съдба, висша сила – наричайте го както искате, но това, което трябва да се случи, си се случва. А начините могат да бъдат многобройни.
Днес ще ви споделя за подобна история с моя приятелка от детството. Тя живее във Виена откакто завършихме гимназия. Засичахме се само когато се прибереше в България и толкова. Но преди няколко години реших, че искам да посетя австрийската столица без екскурзии и организирани мероприятия, а само с няколко приятели. Искахме да се потопим в атмосферата на града, но не познавахме никого, който да ни разведе.
Изведнъж майка ми се сети за съседското момиче, което живее в съседния вход. Взех австрийския ѝ номер от нейната майка. Тя от своя страна я бе предупредила за моето посещение и за предстоящото обаждане. Уж всичко бе уредено и само чакахме да дойде пътуването до Виена.
В момента, в който стъпихме на територията на Австрия, аз започнах да звъня на дадения телефонен номер. Някаква жени ми говореше нещо на немски и не можех да се свържа. Все пак това бе времето на мобилните телефони и все още социалните мрежи не бяха връхлетели. Затова и телефонният номер бе единственият контакт. След два дни опити, не постигнах резултат и позвъних на майка ми, за да ѝ кажа, че явно номерът е грешен.
На следващия ден обаче се разхождахме с приятелите ми по главната улица и много ни се приядоха сандвичи. Чудихме се откъде да си намерим и видяхме едно момче, което предлага бърза австрийска храна. Отправихме се към него и изненадващо чухме, че говори с някого на български. С приближаването с още по-голям възторг осъзнах, че той разговаря със съседското момиче, което аз издирвах. Предполагам си представяте изненадата от случайната среща. Момичето много се зарадва и с радост прие да обиколим заедно Виена.
От седмицата, прекарана заедно, ни останаха много хубави спомени. Но още по-важното е, че се случи и нещо голямо. Въпросното момиче стана гадже, по-късно годеница, а сега и съпруга на моя най-добър приятел. А аз им бях кума. Виждате ли, че няма случайни срещи.