Днешният материал е инспириран от фразата, че най-свободни са тези, които не изричат нито една лъжа. Тази философска мисъл ме накара да се замисля и да поразсъждавам по темата за дребното прикриване на истината, за големите лъжи и за съвестта.
В основата на всяко действие стои причина. Следователно има нещо, което те мотивира да постъпиш по точно този начин или да кажеш точно това. По същата логика се случва и изричането на лъжа. Понякога подбудата може да е с добра цел, но друг път се коренни точно обратното.
Ще ви дам един пример. Намирате се на работното си място и изведнъж от клауда, до който имате достъп около 10 човека от екипа, изчезва важна папка. Всъщност вие случайно сте я преместили в друга папка, но не можете да откриете точно коя. Шефът разследва случая, защото информацията е необходима. Вие ще кажете ли истината или ще замълчите?
Ежедневно попадаме в подобни мини ситуации. Ако кажем истината, ще се злепоставим. Но ако замълчим – няма как да разберат кой е и просто ще отнеме повече време за намиране на решение на проблема. А след подобно развитие на действията, как се чувстваме, започва ли да ни гризе съвестта?
Истината е, че няма значение дали ситуацията е работна или не, дали става въпрос за нещо ценно или не. Тук основно е разбирането ни за света и осъзнаването на рефлекцията чрез действията ни. Ясно е, че каквото правим се връща към нас, защото веднъж създадено, то не се губи в природата. Тогава защо не започнем да живеем честно и да предизвикваме честност?
Прочитайки пак фразата от първия абзац, разбирам, че когато не казваме лъжи, няма от какво да се боим, към нас няма и да се върне нещо лошо. А още по-хубавото е, че съвестта няма да ни навява, че сме допуснали грешка и да се самонараняваме. Само по този начин ще живеем волно и свободно с щастие.
