Всички ние знам за добродетелите и за тяхната сила. Именно добрите качествата на хората са движещата сила в света и го правят едно добро място. Колкото и трудно да е понякога да ги проявим, то не бива да се опитваме да го направим. Доказателство за това е един филм, който дълбоко докосва сърцето и показва важното и смисленото в живота – Хачико.
Понякога се възхищавам на магията на киното и дори ми е странно как може да ни повлияе. Въпреки че историята е по действителен случай, нейното пресъздаване е отлично. Но аз няма да коментирам и резюмирам самия филм, а по-скоро неговите послания. Все пак от всяко нещо има ползи и поучителни уроци.
Предполагам знаете, че Хачико е куче, което е толкова привързано към своя стопанин, че всеки ден го изпраща и посреща от гарата. Но когато стопанинът умира и не се прибира с редовния влак, кучето остава да го чака в продължение на двете години. Представяте ли си? Толкова много време едно създание, което не разполага с нашия интелект, изпълнява своята най-висша мисия. А ние можем ли така?
Няма как да не се запитам дали аз самата бих успяла да чакам някого толкова много време? Какво трябва е отношението ми към него и как ще оцеля? Да, от човешка гледна точка е по-сложно, но не е невъзможно. Доколко мога да остана предана – дори на себе си?
Поуката от този филм, а и като цяло е, че предаността е герой. Да останем верни са собственото си аз, на любимите хора, да изпълняваме дълга си и да не се притесняваме, че може да сме странни в очите на останалите. Именно лоялността е добродетелта, която ни прави по-съвършени в земните ни измерения. А вие можете ли като Хачико?