От години се говори за промени в законодателството за уреждане на културното наследство. След представянето на новия проектозакон за осъществяване на действителни промени се стигна до редица спорове. Проблемът е в замяната на израз от закона. Според предложението, ако досегашният закон се отнася с наказателни санкции към незаконни търговци, притежателите и държателите на „археологически обекти?, то новият закон ще се отнася със същите и дори по-строги санкции към притежание на всякакви културни ценности.
Обаче не всяка вещ е културна ценност. Светльо Кантарджиев, член на Съюза на колекционерите и , учредител на Фондация „Мизия? напомни в едно свое интервю, че за да се различи старинната вещ от културната ценност е необходима експертна оценка от специалисти естествоведи, историци, реставратори, химици и др., което изисква неопределено време.
Законът по своята същност поражда и множество други въпроси, а негативната оценка на обществото, смята Светльо Кантарджиев, е не толкова в самия акт на промяна, а в открито комунистическия нормотворчески подход към създаването на такива санкции.
С доказване на фактическа власт върху предмета престъплението е на лице. Щом има „държане ? на културна ценност могат да се оформят множество съдебни случаи които да претоварят съдебната ни система. Възможно е дори правоприлагане по инерция по метода на сходните случаи. Така много невинни хора могат ада изгубят в пъти повече пари по съдилища, доказвайки абсолютното си право на собственост върху вещта, отколкото е реалната й стойност. Показателен е случаят с въстановчикът, обвинен като ръководител на престъпна група, заради „държанието? на старинни оръжия. В последствие се оказва, че Върбан Манев е известен родолюбец, поел грижа заедно с членовете на клуб „Традиция? за паметника „Майка България?. Иззетите оръжия не само, че не могат да бъдат истински използвани като такива, но и се използват за възсатновките на исторически събития на връх Шипка.