Днес искам да ви се похваля! Приготвих най-вкусната си до момента картофена крем супа и съм изключително щастлива от този факт. Предният път, когато сготвих подобна супа, ястието ми приличаше повече на картофено пюре…
Но както и да е. Важното е, че този път не само че надминах досегашните си постижения, ами и нямаше по-добър момент това да се случи. На гости ми дойде племенницата ми, Лилия. Тя носи брекети – от онези скоби, които не се махат и седят постоянно на зъбите. Лили вчера посетила ортодонта си и стегнали брекетите й за пореден път, та не можела да яде каквато и да е твърда храна, а само супи и други течности. Обясни ми, че горе-долу всеки месец й стягали брекетите по този начини и в продължение на 3-4 дни, че дори и седмица не можела да се храни нормално.
И така възникна най-важният въпрос – какво да приготвя за хапване на племенницата си, при условие че вариантите са толкова ограничени.
Погледнах в хладилника си, за да проверя с какъв арсенал от продукти разполагам. Вчера бях посетила близката млекарница на Лакрима, та се заредих ако не с друго, то поне с млечни продукти. Така че, първо, направих на Лили една каничка гъст айран, защото има по-пълноценна хранителна стойност за разлика от натуралните сокове и студените чайове.
След това се заех с приготвянето на апетитна картофена крем супа за по-късно. Ето как точно я сготвих:
Обелих няколко картофа и ги нарязах на кубчета. Допълних тенджърката с вода (която предварително загрях в термо кана за по-бързо). Оставих картофите да врят на котлона и през това време нарязах пак на кубчета два моркова и една глава лук. Добавих ги няколко минути по-късно. Овкусих с едно зеленчуково бульонче, малко чесън на плах и черен пипер. Когато всички продукти станаха достатъчно меки, махнах тенджърката от котлона и я оставих настрани да поизстине. Накрая пасирах супата и й добавих една чаена лъжичка масло Лакрима, за да й придаде онзи мек и кадифен вкус.
Сервирах супичката в дълбоки панички с добавка от натрошено краве сирене. Намачках го много ситно, за да съм сигурна, че Лили ще си хапне яденото лесно.
По-принцип украсявам порциите и със стрък магданоз, но този път реших да го пропусна заради племенницата ми. В случая обаче по-същественото е, че крем супата ми стана изключително вкусна и апетитна дори без него. Не знам аз ли я приготвих по-умело, зеленчуците ли са били по-вкусни или млечните продукти на Лакрима я направиха токова неустоима. Каквато и да е причина, определено следващия път ще се опитам да повторя 1 към 1 рецептата си. Дано пак се окаже толкова успешна!