Родителите като приятели

Освен приятелите на нашата възраст и тези, с които се запознаваме и излизаме навън, нашите родители също са приятели на които можем да разчитаме в трудни за нас моменти. Незнам при Вас как е било, но в моето семейство, родителите ми винаги са се държали с мен като с приятел, а не като с родител-дете. Според мен и това е причината да ги обичам и да държа толкова много на тях. Разбира се и аз като всяко момиче в тийнейджърска възраст съм била непослушна, буйна, своенравна, но това не пречеше да разговарят с мен като с приятел, а съответно аз съм ги слушала много повече, отколкото ако бяха ми се карали и повишавали тон. Може би така са го почувствали, но определено това е начина по който трябва да разговарят родителите със своите деца, има ефект гарантиран. Живот и здраве, когато един ден имам деца аз ще се отнасям с тях по същия начин, по който и моите родители са го правили с мен. Винаги забранения плод е бил най-сладък, затова те не ме ограничаваха да не права нещо, а аз от своя страна не прекалявах с тази свобода. Докато имам приятелка, на която все и забраняваха разни неща, а тя от своя страна винаги им правеше напук и им се заканваше пред приятелките си. Точно това си е живото доказателство за това, че да забраняваш нещо е по-лошо, отколкото да го ограничаваш.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *