Светът се е превърнал в едно глобално село. И колкото по-голямо, толкова по-добре. Благодарение на прекрасното изобретение на човечеството Интернет, приятелските ни взаимоотношения могат да просъществуват по-дълго във времето и в пространството.
Да теглим една черта на настоящето сега и да погледнем в миналото. Съвсем до скоро, допреди 20 години, в малките населени места разговорите ставаха с поръчки по пощата. Спомените ми от детството са ярки, когато прекарвах летата на село. Тъй като разстоянието от родния ми град бе голямо, родителите ми нямаха възможност да пътуват всяка събота и неделя. Когато искахме да се чуем по телефона, получавахме известие чрез селския пощальон и отивахме да ползваме телефонните кабини в Централната пощенска станция. След това изведнъж масово по къщите се заслагаха телефони и комуникацията стана съвсем достъпна. За няколко години се появи Мобилтел и мобифоните се разпространиха доста бързо сред хората. Помните, нали?
Едно от любимите ми занимания при баба ми е да разглеждам колекцията й от пощенски картички и писма. Събирала е всикчо и никога не си е позволила да изхвърли и най-малкото и незначително писъмце. Но тук няма случайности. Връзката й с роднини и приятели е била именно по този начин. Дори в момента и се струва странно, че хората комуникират съвсем спонтанно. Това й харесва, но ми сподели носталгичните си настроения по избирането на картички и писането на писма. Според нея, и според мен, това е начин да уважиш човека, да му окажеш внимание като лично се постараеш да му изпратиш нещо, което ще му се хареса.
Днес приятелството има нови измерения. Жестът на писмото не е изчезнал, но не е и много актуален. Благодарение на социалните мрежи обаче приятелство не се крепи на пощенски случайности, а има своето постоянство, развитие, продължение… Вярно, няма го ритуалът на създаването на съобщението, но понякога това не е нужно. Единственото, което ти трябва е знанието, че някой от другата страна те търси, защото те цени и иска да продължи да споделя мъките и радостите си с теб.