Искам да ви разкажа една история, която ми се случи съвсем наскоро. Всъщност преди два дни.
Возех се с един приятел в колата. Трябваше да спрем за пет минути пред кабинета на зъболекаря ми, за да си запиша час за следващата седмица. Очевидни без да усетя съм си държала телефона в ръка и когато съм излизала от колата, съм го изпуснала на земята. Приятелят ми паркира малко по-надолу, така че нямаше как да ме види. Тръгнахме освен това в различни посоки, защото искаше да си вземе кафе, докато ме чака.
До тук всичко добре. Свърших си работата, записах си час след няколко минути чакане и излязох от сградата. Започнах да си ровя в чантата, за да си отбележа деня и часа на календара в телефона… търсех поне минута-две. Извадих всичко от чантата си, но телефонът ми го нямаше. Приятелят ми звънна, но отникъде не се чуваше мелодия. Най-странното беше, че около десетина минути преди това ме беше набрал случайно и съвсем отчетливо усетих как нещо в чантата ми вибрира.
Чудехме се какво ли е станало и къде ли въобще съм си извадила телефона, защото бях сигурна, че въобще не съм го вадила! Приятелят ми продължаваше да звъни, гледахме се един друг и изведнъж чухме мъжки глас. Някой отговаряше от моя телефон.
Какво се оказа ли?
Както посочих по-горе, телефонът ми е паднал, когато съм слизала от колата. Някакво момче и момиче са го намерили и се обадиха. Казаха къде са (на 20 метра от нас, в съседна отбивка). Видяхме се и веднага ми върнаха телефона без въобще да се замислят. Казаха, че дори са се канили да го занесат в най-близкото РПУ.
Извадих невероятен късмет, че хората се оказаха разбрани. Спокойно можеха да хвърлят някъде SIM картата и да продадат апарата като втора употреба. За мен това е показателно, че все още има разбрани хора на този свят, които не се опитват да се възползват на чужд гръб, а помагат безкористно.