Разликата между бизнеса, работното място, личния живот и отношенията ни с околните – е огромна. Работата си е работа, тя не трябва да включва приятелства, любов или някакъв друг вид обвързвания. Уважението, вслушването и разбирането са задължителни, но прекрачването на работната „етика“ води до създаването на интриги, проблеми и недоразумения. Тоест, ако сме достатъчно благоразумни и стриктни ще се справяме със задачите си с лекота. Ще си спестим огромни количества стрес и неприятности.

Как стоят нещата в личен план?

В личен план не всичко е въпрос на умения, тактика и интелект. Както обичаме да казваме „Когато му дойде времето“. В това изречение прозира някакъв вид предопределеност. Вярвате ли в съдбата, във влюбването от пръв поглед, в случайните запознанства и срещи? Всичко това е съдба. Трудно е да вървим срещу нея. Аз съм мислила много по темата и опитът ми показа едно – колкото и да натискаш нещо да се случи, колкото и да го търсиш или да се бориш за него, най-големият успех е да намериш силата просто да го оставиш да се случи или да не се случи. Душите ни са свободни и не изискват, не пресират, не очакват. Смиреността на съзнанията ни бива покорена от бурните копнежи на егото. Егото иска да притежава, да властва, да бъде на първо място, а ние сме толкова убедени в неговата достоверност и истинност, че без да ни мигне окото изпълняваме всяка негова заповед. Какво се случва накрая? Не сме с този, когото искаме, защото той е бил достатъчно съзрял, за да избяга от тази невротична подбуда и страдаме, вместо поне тогава мислено да замълчим и да достигнем до висшето си аз. Дори в този миг пак се доверяваме на егото, което обвинява околните за всички наши страдания. Често инатът ни е толкова голям, че тази битка продължава с години. Има хора, които избират просто да се откажат и цял живот да са пленници на самите себе си. Те са агресивни, може би и успешни в материална насока, но никога не се опитват да достигнат истинското си съвършенство.

Съгласни ли сте?

Google+ Comments

Leave a Reply