Старите хора казват, че по-голяма част от трайните интимни връзки или бракове се крепят на голям компромис. И има доста голяма доза истина в това. Всеки от нас прави някакъв компромис, за да може да задържи едно приятелство, едни интимни отношения, един брак. Имат ли граница обаче компромисите и може ли едно съжителство да е на всяка цена или доводите то да бъде продължавано да имат връзка с всичко друго, но е и с чувствата на партньорите един към друг, не и с обичта помежду им.
Със сигурност мнозина от вас ще се сетят за поне няколко свои познати, които крепят такива псевдоотношения поради някакви причини. Нека да обобщим някои от най-често срещаните.
Първата е финансовата обвързаност. Много често единият партньор стои при другия въпреки факта, че чувствата отдавна са отлетели, само защото не би могъл да поддържа сам стандарта, който му осигурява съжителството.
Втората много честа причина – това са общите деца. Много майки и бащи смятат, че децата винаги се чувстват по-добре в семейство, ако и то да е раздирано от скандали и проблеми.
Трета причина – общо жилище, обща ипотека. Въпреки че се усещат нещастни, партньорите са влезли в един коловоз на общо битие, на общи усилия по тегленето на семейната каруца и инертността и страхът от промени им пречат да помислят и да предприемат действия по промяна на положението, което очевидно не ги прави щастливи.
Въпросът е: струва ли си? Основателни ли са тези причини? Отговорът е: няма финансов статус, псевдоспокойствие на дете и ипотека или жилище, които да си струват човек да пропилява живота си с нелюбим и нетърпим партньор.