Имаше една детска песничка, в която се пееше, че всичко, включително и дружбата, започва с усмивка. В детските ни години може и да е така. Но когато пораснем, началото на това, да се усетиш близък по виждания и разсъждения с някого, няма как да е само една усмивка, трябва си и разговор.
Мнозина от нас обаче изпитват затруднение да проведат естествен и непринуден разговор, още повече с хора, с които току-що са се запознали, и този факт определено им създава ограничения в социалното общуване. Мълчанието и скромността, казват са злато – не и в случаите, в които пропускаме възможности да завържем познанства с интересни и смислени хора. Затова днес ще ви дам някои съвети за това, как да се справим, ако този проблем е и наш.
Какво може да се подготвим предварително, ако знаем, че говоренето не е най-силната ни страна и изпитваме неудобство да се изказваме пред непознати?
Ами може да тренираме речта си. За да бъдете интересни на събеседника си, трябва да се научите да излагате мисълта си кратко и ясно. За целта прочетете абзац от някоя книга, след което се опитайте да го преразкажете по възможно най-краткия, интересен и ясен начин. Откажете се от паразитните думи от типа на така да се каже, нали, разбираш ли, нали знаеш и други подобни.
Четете повече – книгите са един от най-добрите начини за овладяването на богатството на езика. Опитвайте се да запомняте или пък си записвайте интересните думи, шеги, цитати – всичко, което може да украси речна ви и да ви направи интересен събеседник.
И още нещо – пак се връщаме в началото. Усмихвайте се и гледайте събеседника си право в очите. Ведрото настроение и прямият поглед биха загладили впечатлението от някои несъвършенства на речта ви и без тях не започва нито едно приятелство.