Преди години на морето се запознах с една млада двойка – гаджета. Тогава момичето точно беше прието да учи инженерна физика, а момчето беше студент втора година право. Годините си летят, знаете. Днес младежът вече работи като юрисконсулт към една търговска фирма, а приятелката му – в една лаборатория към БАН и кара докторантура.
Засичаме се от време на време и напоследък ми прави впечатление, че тя все повече взе да го натиска да се женят. Вярно връзката им наближава вече десетина години. Логично, като всяка жена – пък и повечето от приятелите и колегите им от обкръжението я свършиха вече тая работа, даже народиха деца. Той обаче се дърпа. Събраха се, живеят заедно в негово наследствено жилище, но дума на дава да се издума за пищна сватба и деца, на което се надява половинката му. Донякъде го разбирам и ще ви кажа какво е моето мнение по въпроса.
Няма смисъл да се бърза, когато единият от двамата не е готов за подобна доста отговорна стъпка. Дали по причина, че още е в началото на кариерата си и не си е стъпил на краката във финансово отношение, или пък защото не е сигурен, че точно това е жената на живота му, момчето още има съпротива срещу едно подобно развитие на връзката им. И със сигурност има своите основания за това.
Да, казват, че дългите връзки са като шлейф на сватбена рокля, от дългото носене се изхабяват, дори да се провалят. Има го този риск, но той е още по-сериозен, ако се действа припряно.
Затова смятам, че и в конкретния случай, и в подобни ситуации пришпорването на партньора, поставянето на срокове и ултиматуми не е добра формула. Да, може да проработи за известно време, но също така е много вероятно и да даде дефект. И ако една връзка ще дефектира, при всички случаи е по-добре да се случи, когато в нея са само двама.