На всеки човек неведнъж в живота му се е налагало да се извини за волна или неволна своя грешка. И се е питал как и кога е най-подходящо да го направи. Как да избере правилно момента за мероприятието, под каква форма и колко задълбочено да прозвучи? И всяко ли наше извинение ще бъде прието и ще ни бъде простено? И всеки, пак от личен опит, знае отговора – не. Затова, ако ние искаме нашето разкаяние да бъде уважено и да ни простят, сме длъжни да се постараем да го направим правилно.
А за да се случи по правилния начин, първото нещо, на което трябва да си дадем отговор, е какви цели преследваме – просто да покажем, че съжаляваме, или да получим прошка.
Ако искаме второто и възстановяване на предишните отношения, то трябва да се отнесем към своите действия с необходимата сериозност и да спазим някои основни правила.
На първо място трябва да се извиним веднага след случая или при първа възможност. Отлагането, освен че усложнява нещата, може да бъде изтълкувано като неубеденост в собствената ни вина или като отсъстващо съжаление за случилото се.
Извинението трябва да бъде адекватно на прегрешението, недвусмислено и неформално, не направено мимоходом – между другото. От огромно значение е и интонацията – ако човек осъзнава вината си, то намирането на подходящия тон не е никакъв проблем.
Много важно е също така вината да бъде призната без уговорки. Изказвания от типа: Аз сгреших, но и ти не си безгрешен, само могат да усложнят още повече ситуацията, не да я разрешат. Защото започват едни контраобвинения, един разбор, които нямат край.
Добре е правилно да бъдат избрани мястото, времето и условията. Извинението, без значение към колко близък човек е насочено, е достатъчно интимен акт, за да става на оживено място, пред погледа на много хора.
И не забравяйте най-важното – гледайте човека срещу вас в очите. Понякога разкаянието в погледа върши много по-добра работа и от най-силните думи.