Не мога да се сетя къде точно съм чела сентенцията, че нещо, което се е случило веднъж, много вероятно се повтаря, а повтори ли се – потретването му е на сто процента сигурно. Съвсем свободно, разбира се, повтарям смисъла на мъдростта. А го правя, защото е в много пряка връзка с темата, върху която ще поразсъждавам днес. Ако близък човек ви е предал веднъж, задължително ли е да го направи пак? И трябва ли да му простим? А да забравим и да възстановим в пълна степен отношенията си в стария вид, след като с времето огорчението и обидата отминат и сме решили, че се е случило и разкаянието?
Честно да ви кажа, аз трудно вярвам в теориите за пълното пречистване и тоталната промяна и имам категорично мнение по въпроса. Във всеки у нас, някъде дълбоко, дреме предател. Никой не е нито само ангел, нито само дявол. Защото лошото, както и доброто, са заложени в нас изначално. Та мисълта ми е, че ако позволим на това черното, дяволското, да излезе на повърхността веднъж, това вече говори за ценности, манталитет, ниво на самоконтрол, както и на всичко онова, което се включва в понятието базисен морал. Вярвам, че ако един път допуснем нещо такова, ако прехвърлим допустима граница, със сигурност ще го направим пак, защото очевидно има някакъв дефект в спирачките и в разбиранията ни.
Което съвсем не значи, че трябва да прощаваме. Напротив – трябва да го правим. Не бива обаче да забравяме и да допускаме повторно прекалена близост – опасна е. А за остатъци от приятелство или пък за пълното му възраждане не може и дума да става – защото си е отишъл най-същественият му компонент, без който то на практика е невъзможно – доверието.