Не винаги това приятелство, което сме приели за истинско и силно се оказва точно такова. Най-лошото обаче, е че понякога това го осъзнаваме в доста късен стадий и дори не ни се вярва че е така. Това за мен е приятелство в заблуда, която заблуда е много коварна. Много често ние разчитаме на приятелите си и сме сигурни в това, че в определен момент те са готови да ни помогнат. При истинското приятелство това е така на 100%, но има и такива приятелства за които именно тази ситуация е изпитанието, което трябва да преминат за да сме сигурни че е такова. В много от случаите това се оказва повратната точка на отношенията и дори е повод за развалянето им. Та какъв приятел би могъл да е онзи, който когато му се обадя и му съобщя че съм в беда и имам нужда от помощта му, той да се оправдае с нещо и да ми откаже при условие че е способен да ми помогне. Аз лично съм имала случка, в която съм звъняла в 2 часа посред нощ на приятелка и тя е откликвала без никакви колебания. Именно това ме кара да бъда напълно сигурна в тази моя приятелка и да знам, че винаги когато съм в беда тя ще е насреща и ще ми помогне. Разбира се аз също бих направила всичко по силите си за да й помогна, ако й се налага. Човек трябва много да внимава, когато гради приятелство с някой и най-вече сам да го поставя пред изпитания, които ще са показател за това дали е истинско или не.