Едва ли ще сбъркам, ако кажа, че всеки от нас има приятел, с когото един от първите ви разговори е бил свързан с музика. Това е универсална тема на разговор. Такава, по която всеки има какво да каже и да сподели.
Най-добре обаче се заприказвате, ако разберете, че слушате приблизително еднаква музика. Започвате да обсъждате определени групи, споделяте си песни, които ви харесват и може да харесат на човека срещу вас. Може да се окаже дори че сте били на един и същи концерт и т.н., докато изведнъж не усетите, че с този до преди малко непознат човек си допадате… и ставате приятели.
Другият възможен сценарии е малко по-различен. При него се запознавате с някого човек, заприказвате се и… хоп. Отваря се темата за музиката и разбирате, че сте на съвсем различни полюси. Освен ако не сте много толерантна личност, подобно развитие на разговора обикновено се оказва пагубно за приятелството, което така и няма да се случи.
Музиката е много силно нещо. Може да създава трайни приятелства, които да продължат с години. Може обаче и да затръшне вратата на приятелството с такава сила, че да не успеете да я отворите отново. Странно, нали?