Разговорите с приятел са много важни и много отпускащи. Защото не можем да си таим абсолютно всичко в себе си. И да чакаме да речем един проблем да се оправи и разреши. Но без да го споделим, няма как да научим различни гледни точки и различни мнения от нашето, различен поглед и виждане над нещата. Аз съм малко от типа хора, които не обичат много много да си споделят какво ги дразни, какво им харесва. Но да ви кажа честно, от това няма много голяма полза. За това от известно време на сам гледам да си казвам всичко, е на правилните хора де. Гледам да съм по-открита и по пряма и ако трябва да съм честна, това ми допада много повече.Е, то човек си избира какво и на кого да споделя, пък и самият човек те предразполага а и сам ти показва за какво можеш да говориш и за какво не. Отколкото да съм затворена в себе си. Съветът ми към всички вас е да бъдете по-открити и да казвате на приятелите си какво мислите, без значение от темата на разговорът. Така и те ще ви допускат по-близо до себе си, а нали в крайна сметка това е целта на всяко едно добро и здраво приятелство. А когато можеш да разговаряш с един човек спокойно и без задръжки на всякакви теми, значи имаш всичко, от което се нуждаеш.