Колкото по-глобален става светът, толкова повече се отдалечават хората помежду си. Едновременно толкова вярно и грешно. Културите ни стават по-близки, по-толерантни и отворени към новото. Но същевременно с това се отдалечаваме от хората, с които ме израснали. Може би защото ги приемаме като даденост или пък защото копнеем да почерпим опит и от останалите човеци по земята. Можем ли и как да съхраним приятелствата днес?
Понякога се сещам с носталгия за ученическите дни, когато всичко бе лесно и най-големият проблем бе изненадващото контролно. След дипломирането обаче всички се пръснаха по широкия свят. После се завърнаха, после пак отлетяха. Но въпреки всичко приятелството се запази.
Дълги дни без да комуникираме един с друг, без да се видим, без да се здрависаме. И времето минава, хиляди неща ни връхлитат, предават ни, радваме се, смеем се, откриваме прекрасни хора.
Днес вече е лесно – има безброй начини да комуникираш, да се чуеш и дори да пуснеш видео камера, за да се видиш с някого. Така приятелствата си остават непокътнати. Лесно можеш да си в течение на живота на другия, да ти сподели къде и как живее, да те запознае с нови лица, да си създадете още общи спомени.
Интернет е страхотна алтернатива, но за съжаление, не може физически да преодолее разстоянията. Може би ще дойде и този момент, но дотогава трябва да разчитаме на търпението си един към друг, за да съхраним едно от най-ценните неща в живота – приятелството.
