Този метод – да стоиш зад детето, а не пред него, – е в подкрепа на децата и подпомага развитието на способностите им. Този процес наподобява покълването на семе или разцъфтяването на цвете. Силите на детето, които са латентни, непознати и скрити, се разкриват и се проявяват при конкретни действия и целенасочени постижения.
Образованието по принцип не обръща внимание на тези сили, понеже те са толкова далечни за учебната програма и нейното ограничено съдържание. Преподавателят не разбира съществуването на тези сили или просто е безразличен към тях. Силите по този начин остават латентни и, от липса на практическа употреба, изглежда сякаш не съществуват.
Първата задача на образованието е да подпомогне това разрастване и да премахне пречките пред него. Това, което е дадено от природата, трябва да се цени от образованието. За да стане това, трябва първо да се открият заложените от природата способности. Трябва да разберем какво може тя да ни даде и, след като това стане, ние трябва да се опитаме да помогнем на тези сили и енергии да се увеличат.
