Това определение винаги ме е дразнило. Това е един вид да слагаш етикети на приятелите си, да ги степенуваш по важност и т.н. Да, със сигурност има хора, с които си по-близък и такива, които познаваш от скоро, приятно ти е да общуваш с тях, но в същото време не можеш да се отпуснеш да споделиш много лични моменти от твоя живот.
В различните етапи от живота си човек може да има различен “най-добър приятел”. Това е онзи човек, с когото споделяш ежедневието си, забавленията си, миговете си. До момента, в който не преминете на различни етапи от живота си и пътищата ви не поемат в различни посоки. Защото това често се случва – всеки поема по пътя си и доскоро толкова близките приятели, които са били буквално всеки ден заедно, вече започват да се виждат все по-рядко до момента, в който срещите им не станат веднъж годишно.
Но истинските приятелства се разбират именно по този показател – колкото по-рядко се виждате с тях и колкото това няма никакво значение – това означава, че този човек наистина ви е бил и продължава да ви бъде приятел. Мисълта ми е, че ако се чувствате така, все едно не сте виждали този човек от вчера, а не както е в действителност от една година, и отново ще се чувствате по същия спокоен и отпуснат начин, по който сте се чувствали и преди. Това означава, че дори времето, пространството и живота да е разминал пътищата ви с този човек, връзката която имате е истинска. А тези приятелства са наистина най-ценни! И да, може този човек да не е постоянно до вас. Да не излизате с него всяка петък и събота вечер, но въпреки това той да е онзи вътрешен глас, който ви напомня, че има хора, които наистина си заслужават.
Защото реално ако измерваме приятелите си по това колко често се виждаме с някого, то това означава, че няма да имаме особено дълги и стабилни връзки с хората. А животът е такъв, че не можем да споделяме един път с всички.
Наслаждавайте се на живота си и ценете този на близките ви хора и техните лични интереси и право на личен живот.