Денят на жената, Денят на майката или чисто и просто 8-и март. Това е онзи специален ден от година, когато всяка дама иска да се почувства специална и обичана. Най-малкото всяка жена очаква да се порадва на заслужено внимание, подарък или мил жест. Не е много, нали? Но какво точно се случва на 8-и март според мен?
Първото, което забелязвам, е, че социалните мрежи буквално избухват! Всеки честити едва ли не на всеки, което на мен ми идва в повече. Не ми допада да ме отбелязват на 163849573094 снимки с цветя и собствената ми стена да се наводнява с кухи публикации. Второ, цените на цветята поскъпват двойно и дори тройно. Не че не разбирам защо се случва така, но нужно ли е наистина? Ако цветята си остават без променена цена, няма ли да се купуват повече? Защото, ако аз бях мъж, щях да се запитам: Не е ли по-удачно вместо цвете за тази сума да купя…?
И тук стигаме до въпросът: Какво всъщност искат жените за 8-и март? Защо ми е на мен цвете, ако всичко останало е както всеки друг ден и без промяна? Не, благодаря. Предпочитам нещо по-лично и полезно. Бих искала поне един ден на мен да ми направят закуска и да ме събудят с чаша хубаво кафе и хапване в леглото. Бих искала да ми подарят желана книга, парфюм, билет за представление… а защо не ваучер за спа, масаж, почистване на лице, подстригване с прическа, маникюр и т.н. Нека да е нещо, което да е полезно и използваемо. Нещо, което няма да радва само окото и с което да се разделиш след има-няма седмица. Това е моето виждане за нещата като жена. Не претендирам, че то е общо валидно и важи за всички дами, но все пак не е лошо да го имате в предвид 😉