Човешките взаимоотношения винаги са били сложно нещо. Независимо дали става въпрос за любов, приятелство или семейни връзки. Като деца срещахме някакви други деца си играехме на какви ли не игри с тях. Някои, разбира се, ни беше по-приятно да си играем, с други – не чак толкова, но винаги прекарвахме приятно време. Приятелствата като че ли се създаваха от само себе си. Не беше нужно да полагаме каквито и да било усилия, а просто да се забавляваме в компанията си.
Колкото по-големи ставахме, толкова по-сигурни бяхме, че тези приятелства, които са оцелели през годините са най-ценните и, че никога повече няма да успеем да създадем толкова силни и истински връзки с хора, които не възприемаме за сексуални партньори.
Но истината е, че колкото по-големи ставаме, си мислим, че създаваме по-трудно приятелства, защото просто вече сме наясно с това, което търсим от хората около нас. Ето защо си мислим, че приятелствата от детството ни са по-стабилни. А дали наистина е така?
Отговорът на този въпрос може да даде всеки сам за себе си, но замисляли ли сте се колко общи интереси и сходни разбирания за живота имате с приятелите си от детството? Дали наистина са толкова много, колкото си мислите? Или просто навика да общувате с тези хора и много общи спомени ви задържат все още заедно. А когато се появи човек, с когото си допадаш в почти всички неща, ценностна система, начин на мислене, нещата се получават изключително бързо и понякога тези нови връзки са по-силни, по-искрени, по-здрави, от тези, които са продължавали с години. Отново заради факта, че вече търсим хората, с които общуваме лесно, със споделени интереси и ценности.
Тогава дали дългите приятелства наистина са толкова добри, защото са дълги, ако са такива само по навик? Как мислите?
