Започвам с едно изключително клише, но за мен обикновено клишетата са истина. Истина е защото съм го изпитвала.

Животът те среща с разни хора. Едни от тях ти стават близки за определен период от време. Други въобще не искаш да виждаш, а трети са до теб през целия ти житейски път. Независимо колко далече сте едни от други, все намирате време да се чуете, да си споделите какво ви се е случило през изминалото време, а най-хубавото е, че когато се съберете на едно място – все едно никога не е имало пауза в общуването ви.

Днес сме облагодетелствани от факта, че технологиите ни дават възможност да се свързваме свободно с хора на другия край на света. Можем да ги видим, да им се усмихнем – не само да прочетем какво са ни написали или да чуем гласовете им.

А поддържането на едно такова приятелство е свързано най-вече с доверие и споделяне. Когато ежедневието ти е далече от от хората на които държиш, най-важното нещо е когато се чуете или видите, да се държиш по  същия начин, по който сте се държали и преди. Да си споделяте важните лични неща (добри, лоши – няма значение), защото именно споделянето сближава. То те кара да имаш доверие на отсрещния човек и да го намираш близък.

И когато загубите необходимостта да споделите с този човек нещата, които са ви вълнували, то тогава приятелството вече е изгубено.

Rate this post

Google+ Comments