Чета оня ден за случай – отскоро. В малко подбалканско градче двама приятели от детинство се били почти до смърт за момиче. И двамата са настанени в болница, едното момче в доста тежко състояние.

Ако трябва да бъдем точни, историята познава и далеч по-сериозни катаклизми, в основата на които са стояли жени. Ама, върху който искам да поразсъждавам дне, е струва ли се.

fistfightОще повече, в случая, когато, както става ясно от статията, обект на мъжката свада е била някаква квартална въртиопашка, която е движила паралелни отношения не само с въпросните две момчета, герои на злополучно завършилата история и батална сцена, но и с редица техни съграждани. Но даже и да приемем, че нещата не стоят така. Че става въпрос за хубава и значима жена, от ония, за които поетите пишат стихове и за които се водят войни. Пак няма смисъл. Защото, както е казал поетът, нашият, Пенчо Славейков: Сърцето не е пита, то се не ломи. Преведено на съвременен език – не може да го разделиш на две. Когато става въпрос за силни чувства, никой не е господар на себе си. И да – може да откраднеш гадже на пръв приятел. Или да се влюбиш в най-добрия приятел на гаджето си. Случват се такива неща. И трябва да се научим да ги преживяваме достойно. Няма непреживени любови. Както единият ден идва и измества новия – така е и с чувствата. Идват нови обекти, нови трепети и винаги си мислим, че са най-силните, които сме изпитвали досега, и са завинаги. Така че наистина не си струва да разваляме приятелства, да съсипваме своето или чуждо здраве, да лежим с натрошени кости по болници за една жена. Жената може и да си струва, но ситуацията – не.

 

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply