Скъпи мои читатели, ако имате домашен любимец, то ще ви помоля да четете този текст с доза внимание или изобщо да не продължавате. Ако нямате, то трудно ще може да си представите емоцията. Ако пък сте имали – ще ме разберете. Подчертавам, че всичко написано е с много любов и от дълбините на душата.
В момента са последните дни от живота на персийската котка, която семейството ми гледа у дома вече 9 години. През цялото време имаше комични ситуации, много издрани предмети, още повече любов и мили навици. Ако тръгна да описвам, сигурно ще напиша книга с премеждия. И съм сигурна, че това се случва на всеки стопанин на домшно животно.
Но за съжаление идва и моментът на раздяла. За нас е още по-труден, тъй като е съпроводен с месеци влошено състояние на нашето коте и е изключително болезнено да го гледаш как гасне ден по ден, без да можеш да помогнеш. А опцията за ефтаназия просто няма как да го понесем психически.
Аз съм с ясното съзнание, че човек през живота си има много раздели, но някак тези с домашния любимец са свързани с душевността. Започнах много да чета по темата и попаднах на текст, който разказва защо животните у дома е разболяват. Теорията е любопитна. Всъщност нашите любимци ни помагат като чистят негативите от семейството и цялата тази енергия често прераства в заболяване. По този начин животното жертва себе си, за да помогне на стопаните си. И това ако не е безусловна любов!
Така че искам да кажа на всички вас, които сте преминали, преминавате или ще преминете – бъдете силни. Нашите любимци ни обичат и трябва да ги помним с годините любов, които са ни дали. Те са безценни, а спомените са вечни.
Благодаря ти, мое Арчи, за всичко! Все още в мен има надежда, че ще се оправиш!