Преди година-две на един неколкодневен семинар се запознахме с колежка от друг град. Знаете как е по подобен род мероприятия, хората се харесват, сближават, намират някакви сходни женски интереси, а в случая те изначално си съществуваха – общата ни професия, като прибавим към това и факта, че бяхме настанени в една хотелска стая – картината се изяснява. И така започнахме контакти във фейсбук, скайп, след това два-три пъти се засичахме и на други мероприятия.

planoveИ така допреди две седмици, когато ми каза, че ще пътува до София във връзка с едноседмичен интензивен компютърен курс и на връщане ще ми се обади – да излезем, да пием по една питие. Като си знам, че графикът ми почти винаги е много натоварен и времето ми е разчетено до минута, я попитах в кой точно ден ще се връща, за да мога да си наглася нещата така, че да съм свободна. Каза петък надвечер и петъкът беше освободен.

Звъни ми обаче изненадващо в неделя, късен следобед – решила да ми се обади на отиване към столицата, а не на връщане. Всеки нормален човек в неделя си има планове и ангажименти. Аз също. Обясних й, че нямам абсолютно никаква възможност да зарежа нещата, с които се занимавам в момента, и че съм освободила напълно вечерта, за която сме се разбрали, и ще е истинско удоволствие да се видим тогава.

Петък естествено нямаше. Не се обади – очевидно разсърдена от неделната ми невъзможност да реагирам като бърза помощ. Изчезна и от мрежата.

Стоя и си мисля тия дни коя от нас двете е по-огорчена. Всъщност това, което истински ме интересува, е дали аз съм сбъркала и съм виновна. Както и да го обръщам и оценявам по моята си ценностна система обаче, не виждам някаква вина в себе си – нямах възможност за това неуговорено неделно излизане и го обясних по възможно най-благия начин. А ако някой е решил изненадващо да приватизира личното ти време и планове, няма как да го убедиш, че няма право на това.

 

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply