Знаете, че най-хубавите теми за писане си идват от истинския живот. Ако имаш очи да виждаш, сърце да усещаш, пък и мисъл в главата, за да анализираш, по този начин може да стигнеш до много по-качествени истини от тези, които ги пише в книгите. И започвам отзад напред – от заключението, което направих съвсем наскоро, и след това ще разкажа надве-натри, за да не ви отегчавам, и за конкретния повод, по който стигнах до него. А заключението е, че понякога най-силните, най-трайните и най-смислените приятелски отношения не се скрепяват с нарочно подписан договор – нито писмен, нито устен, – те просто се усещат, даже и може да не мислиш специално за това, но то просто съществува и е силно – много по-силно от взаимоотношенията, които уточняваме, наричаме с красиви думи, и от клетвите за вярност. И след тази пространна емоционална увертюра веднага преминавам към повода. Служебно познанство – с колежка от друг град. Да сме се виждали всичко на всичко пет-шест пъти, обикновено на семинари или купони. Толкова и на брой смислени разговори, но наистина такива. Преди дни ми звъни – много късно вечерта – с огромно неудобство, но имала сериозен проблем и трябвало да поговори с някого. Поговорихме – дълго. На човек винаги му става светло, когато сподели. Може би на мен – много по-светло, че за пет-шест разговора съм оставила у един определено деликатен и внимателен човек силното усещане, че може да разчита на мен и да сподели съкровени неща посред нощ. За това ми беше думата днес – никога не сме титулували контактите, разговорите и споделянето си като приятелство, но ето че него го е имало. Без да е било официализирано. И го дефинира животът – точно когато имаше нужда от него. Затова бъдете сигурни, че имате много повече приятели, отколкото предполагате. Врагове – също. Но не това е днешната ни тема. Няма да е и на следващата. 🙂 До скоро.