Приключиха летните горещини, времето вече захладня и в тези слънчеви есенни дни ми се въртяха разни мисли за приятен отдих в планината. След последната морска почивка, където максимално се насладих на слънчевите лъчи, сега отправям поглед към планината. Споделих с неколцина мои приятели, че ми се иска да посетя някой от планинските ни курорти преди да е станало твърде студено. Моите хора веднага откликнаха. Знаят, че не харесвам много-много снега и затова не бих отишла високо в планината през зимата, когато навсякъде е заснежено, а пътищата са труднопроходими. Не ме бива и в карането на ски, заради коeто смятам за ненужно да посещавам курортите през зимата. Така че с компанията бързо-бързо се организирахме за есенната ни ваканция.
Изборът сред планински дестинации е голям за малка страна като България, а аз за мой срам ще ви споделя, че до сега избягвах голяма част от тях. През лятото ходя на море, а зимата ми е прекалено студено да катеря планини. Но този път бях решена преди да дойде зимата да съм посетила поне един планински курорт, да се порадвам на красивата му природа, да подишам чист въздух и да се заредя с позитивизъм.
Спрях се на Боровец, водена от романтични пориви.
Исках тази планинска почивка да е специална, а какво по-специално място от най-стария курорт в България, където някога е била резиденцията на княз Фердинанд. През ХХ век градът е носил името Чамкория, което узнах от книгата Тютюн на Димитър Димов. Още тогава в мен тайно се беше зародило желание да посетя това място. Е, години по-късно вече имах този шанс – да се почувствам като героиня от книга и да се насладя на красотите на Боровец. Още преди да заминем ми направи впечатление, че разнообразието от хотели в Боровец е много голямо. Потърсихме обстойно в резервация.ком и се спряхме на този, който отговаря на нашите желания. Не исках някакъв супер лукс, но държах да има вътрешен басейн. И така, събрахме се четири човека и се разбрахме, че ще бъдем три дни в Боровец в хотел с басейн и включена закуска.
Потеглихме в уречения ден и час. Пътят мина приятно и много скоро пред нас се разкриха чудни борови гори и великолепни планински гледки. Докато намерим нашия хотел, минахме и покрай другите хотели в Боровец. Имаше големи луксозни, както и по-малки, но всички с много чист и спретнат външен вид. Нашият хотел се намираше сред високи борови дървета. От терасата се разкриваше уникална гледка към планината. На този балкон беше истинско удоволствие да се наслаждаваш рано сутрин на първата си чаша кафе за деня.
Още с пристигането ни в планинския курорт бяхме много огладнели, така че решихме да опитаме разнообразието от заведения в Боровец. Спряхме се на ресторант с традиционна битова атмосфера, където хапнахме вкусна топла супа. За вечеря решихме да опитаме кухнята на по-голямо заведение с жива музика. Голямата камина и етно стилът там създаваха уютна атмосфера и допълваха перфектно вкусната вечеря.
Още първия ден от престоя ни си направихме дълга разходка из красивата планинска местност. Видяхме обособени пътеки, които отвеждаха до красиви полянки и се наслаждавахме на есенния пейзаж. Втория ден пък отделихме за вътрешния басейн. Температурата на водата му беше много приятна и идеална за плуване. Тъй като нашият хотел не предлагаше спа процедури, от рецепцията любезно ни предложиха да посетим спа центъра на някой от другите хотели в Боровец. Лично аз любезно отказах, защото не бях дошла да вися из парните бани. Предпочитах разходките из Боровец и любуването на природата (пък било и от някое заведение с чаша чай в ръце).
Почивката ни мина неусетно. Като заключение мога да кажа, че за мен беше много приятна и зареждаща с положителна енергия. Различните видове хотели в Боровец предлагат всякакви екстри и могат да удовлетворят всеки вкус дори да е капризен като моя. Успяхме да разгледаме природните и исторически забележителности в околността. Насладихме се на планинския въздух и природните красоти. Боровец е прекрасно място, което се надявам да посетя отново. Кой знае, другия път може и да е през зимата!