Повечето късометражни анимации са за пораснали деца. Не че малчуганите не могат да ги разберат, а защото възрастните е добре да си припомнят някои истини за живота, за отношенията между хората, за добрината, милосърдието и състраданието. Затова почти винаги като видя в каналите за видеосподеляне късометражни анимации кликам. Някои са дотолкова трогателни, че не могат да ме остават равнодушна и пускам по някоя сълза.
Днес попаднах на тази. Тематична с блога ми е и нямаше как да пропусна да оформя пост за усещането да си обичан, благодарение на онези реанимиращи душата постъпки, който идват право от сърцето.