Цял ден си на работа. Затваряш вратата на офиса/магазина/склада/кафенето… или където там работиш. Прибираш се у дома, приготвяш си нещо за хапване, изпъваш крака на дивана и пускаш телевизор.
Така ли минават твоите вечери?
Хапваш, сменяш канала, хапваш, пускат реклами, пийваш, доглеждаш новините и си лягаш. Щастлив ли си от този обичаен повтарящ се режим? Не ти ли се иска да кажеш: Стига!? Нека аз го кажа вместо теб: Стига, телевизорът не е най-добрият ти приятел. Колкото и разнообразни предавания да дават, колкото и да са образователни новините и колкото и да викаш по съдията в Шампионска лига, никой от тях няма да ти отговори. Масовата комуникация, в която участваме, гледайки телевизия, е едностранна, директна и дистанцирана. Ти може и да виждаш красивата водеща, но тя теб – не. Нейният поглед е вперен в камерата, която я снима. В случая ти си напълно анонимен и просто още една единица към сбора на хората, които съставляват аудиторията на дадено предаване.
Не искаш ли да имаш по-пълноценни отношения от тези?
Друго е, ако гледаш Шампионска лига с приятели и заедно викате по телевизора. Различно е, ако гледаш новините заедно с приятели. Дори за красивата водеща можете да спорите с най-добрия ти приятел как така е възможно Тя да не е негов тип?
И аз гледам телевизия, и аз сърфирам из нета, следя новините и си купувам списания от време на време. Това обаче не ми пречи да имам изградени отношения с хората в моя приятелски кръг. Оставам си вкъщи от време на време да мързелувам, но никога не го правя повече от 3 вечери подред и поне веднъж на една-две седмици се чувам с приятелите, с които не сме се засичали скоро.