Понякога се чудя необходими ли са подобни мероприятия? От една страна трезво разсъждавам, че взаимоотношенията между хората е добре да се поддържат, особено ако си бил в един колектив цели 5 или 6 години. Това са бивши съученици или състуденти, с които имате общи теми на разговор – най-малкото покрай преживяното през изминалите години.
От друга страна обаче е доста силен и субективният човешки фактор, който съвсем по свое му напомня, че човек не може да бъде еднакво близък с всички, още повече ако съответния клас или курс е наброявал над 25 човека. Във всеки випуск се оформят отделни групи и подгрупи, в които хората общуват най вече с онези, с които намират общи черти и споделят интереси. Запазват приятелството си и така или иначе продължават да се срещат и споделят случки от ежедневието си.
От трета страна поставям мрежи като Facebook и Twetter, благодарение на които съучениците или колегите, така или иначе са в приятелския лист и могат да следят какво се случва с всеки – кой се оженил или станал родител и подобни. Могат да се поздравят лично още когато публикуват на стената си щастливото събитие.
В този ред на мисли смятам, че срещите на класа са понякога абсолютно излишни. Моят опит показва, че обикновено на такива мероприятия винаги сме се събирали именно приближените на организатора. Другите така или иначе не идват. В крайна сметка срещата на класа се трансформира в обичайна среща на дългогодишни близки познати.