Случвало ли ви се е понякога – познат, прител, роднина, колега, гадже – да спре да ви говори, да отказва контакти без видима причина. Поне за вас. И да премятате много пъти през главата си точно какъв е бил последният ви разговор, какво сте казал, как е реагирала отсрещната страна. И да не можете да намерите нещо, което да е извън обичайния ред и което може да е причина за внезапната промяна в поведението. Със сигурност. На мен също.
В случаите с по-близки хора – къде с успех, къде без – съм се опитвал да изясня причините, в другите съм махвал с ръка и след известно време истината и гледната точка към ситуацията на другия е излизала на бял свят.
И мога да ви кажа, че причините винаги са били толкова разнообразни, нелогични и нестандартни, че честно казано, отдавна съм стигнал до заключението, че няма абсолютно никакъв смисъл да търсим някакво обяснение, да си блъскаме главата по цели нощи в изясняване на вини, несъществуващи грешки и т. н. Идва момент, когато и без нашите емоционални и мисловни усилия, без да се разделяме с милиони нервни клетки, нещата се нагласят от само себе си – точно също толкова безпричинно и нелогично, както са се развалили.
И в подкрепа на тези доста отнесени и може би не особено ясни съждения ще ви дам пример от последната седмица. Приятел, с когото държим доста добър контакт във фейсбук, прекъсна едностранно комуникацията. Поизчаках малко, пък реших да попитам за причината. Така де – да знам, че съм направил всичко, за да спася другаруването. След като го усуква известно време, изплю камъчето. Наскоро му честитих един повод, но не съм се обърнал в честитката по име, а безадресно. Няма да ви обяснявам как съм се оправдал и как историята завърши благополучно. Просто исках да подкрепя тезата си за безсмислието на това да хвърляме енергия да обясняваме нелогичното и странно поведение на хората. Още повечето че често и те самите нямат такова. 🙂