Противно на очакванията, с които натоварва заглавието, темата ми няма да е за това, каква роля изигра фейсбук за двуседмичните вече протести. Естествено е в ерата на развитите технологии и комуникации на управляващите да им става все по-трудно да управляват движението на информация, идеи, а в този смисъл – и на хората и действията им. Това са очевидности, с изговарянето на които, мисля, няма да изненадам никого. Нещо друго обаче ми направи впечатление, при това не особено приятно – изострената нетърпимост между фейсбук приятели по отношение на политическите коментари и позиции, които публикуват. Все по-често се появяват закани как този или онзи ще си прочисти листата с приятели на политически принцип. Едните били конформисти, другите сини люспи, третите червени боклуци. Започна да се връща една позабравена и не особено градивна лексика, като че ли позабравена напоследък, а с нея и една нетърпимост, често стигаща до изключителна грубост и откровена простотия. И да ви кажа честно, покрай всичките останали противопоставяния, в които се опитват да ни вкарат, това, в което ние доброволно ставаме участници, че даже и инициатори, ми идва в повече. Напомня ми за ония първи уж демократични години, в които бащи и синове не си говореха, защото едните бяха сини демократи, а другите червени боклуци. Че за 23 години не успяхме да установим нормални демократични правила и принципи и не успяхме да накараме управниците ни да ги спазват, това е ясно и затова сме по площадите. Редно е обаче за две десетилетия поне онази опълченска непримиримост и липса на толерантност на мнението на различно мислещия вече да са отшумели. Ако даже и това не сме успели да постигнем, какво наистина сме правили през всичките тия години?