Преди дни една от най-старите и уважавани български медии, може би първата създадена след началото на демократичните промени у нас – в. 24 часа и прилежащият му сайт – сбърка. Неумишлено – подчертавам, защото при настоящата медийна ситуация в България умишлените грешки не са рядко явление. Пусна невярно съобщение за кончината на Стоян Ганев – доста спорен български политик от първите години на прехода, който от едно двайсетина години живее в Америка. Вестта съобщил добрият му приятел и известен съдов хирург д-р Чирков, той пък я научил от друг добър приятел на Стоян Ганев – също емигрант. Получило се нещо като развален телефон – единият уж казал, че бил зле, другият разбрал, че е угаснал, и побързал да го съобщи на медията. Тя пък от своя страна, без да провери, по причина, че източникът й се сторил достатъчно надежден, пуснала на минутата вестта. Оказа се, че информацията не е точна – близките на политика се обадили във вестника и я опровергали. Журналистите се извиниха и обясниха подробно механизма и хронологията на недоразумението. На следващия ден даже пуснаха кратко интервю със съпругата на Ганев. Широко скроена жена, която им обясни, че подобни грешки се случват и в най-престижните медии по света и не им се сърди. В края обаче тя задава един основателен въпрос, който според мен е най-тежкият въпрос в цялата тази история на недоразумения и грешки: Защо тези “приятели”, вместо да бързат да информират медиите, не ми звъннаха да ме попитат дали в такъв тежък според тяхната информация момент имам нужда от помощ!? И аз задавам същия въпрос. И още един – в кого всъщност е грешката, във вестника или в приятелите? И още по-точно – коя от двете е по-непростима и голяма!? Риторични са – и двата!