Поразчистих малко фейсбук листата с приятели. Тези, които ме познават ще попитат защо, при положение, че съвсем не приемам щедро поканите за виртуално другаруване. Общо взето, цедката е сериозна – поне на входно ниво.
Ами направо ви казвам – по три основни критерия: нетолерантност, грубост и уклон към клюкарстване.
В листата си имам най-различни хора – от столицата, от големи и не толкова големи градове, от села; с различен образователен ценз, интелектуални и вербални възможности; с различни религиозни убеждения; с всякакви политически пристрастия; красиви и грозни (последното го казвам заради общоприетите представи за това, не че аз бих могъл да приложа подобно определение към някого), с грамотни и неграмотни, хомо- и хетеросексуални. Е, случва се представителите на тая пъстроцветна извадка понякога да влязат в диалог помежду си по повод на някоя моя публикация. И има едни такива дежурни словесни талибани, които, ако нещо в коментара на другия не им е угодно, на минутата клъвват обидно и грубо човека по най-слабото му място. Е, това беше първата група, която даде фира – по мое мнение съвсем заслужено, макар и малко забавено.
Другата – клюкарите и любопитните. Има хора, които с месеци не се сещат да ти пишат две-три думи в чата, за да те питат как си, макар че всяка вечер или през деня сте онлайн по едно и също време. Но само да публикуваш някоя снимка или статус, които подсказват промяна в личния ти, професионалния ти или пък финансовия ти статус, веднага изскачат с директен въпрос в чата и започват да човъркат. И тези дадоха фира.
Сигурно ще ме обвините в крайност и прекалено високи критерии към другите. Може и да имате известно право да го сторите. Ама първо, критериите са същите, които прилагам и към себе си, и второ – някак твърде бързо се изнизва животът, за да търпим някакви неща и хора, които ни карат да се чувстваме не особено комфортно. Па макар и в мрежата.