Може да съм го казвала и преди, но сега ще ви го докажа нагледно.
Имам едни приятели, които са двойка от четири години. Правили са каквото са правили, те си знаят най-добре, но факт е, че момичето забременя. Не беше планувано, но малко млади хора в днешно време плануват такива неща. В повечето случаи стават случайно.
И така веднага, след като разбраха хубавата вест, решиха, че им е крайно време да се установят някъде сами, защото на този етап живееха със съквартиранти. За да го направят обаче, трябваше да минат през основен ремонт на апартамента на еди-коя-си баба, по който нищо не е подменяно повече от 30 години. Именно заради текущия му вид не отидоха веднага да живея там, а предпочетоха под наем. А ремонт като този, който направиха, изисква време и доста финанси, докато приятелите ми бяха ограничено в рамките на 8 до 9 месеца.
Добре, че имат верни приятели, които веднага предложиха помощта си. Бутаха стени, прекарваха тръби, лепяха гипс картони, измазваха, боядисваха и т.н. и т.н. Бъдещият татко всяка вечер след работа отиваше на ремонтната площадка и се трудеше над нея поне по 3-4 часа. По-важното е обаче, че нито една вечер за толкова месеци наред не остана сам. Винаги имаше поне двама приятели, които да му правят компания и да му помагат. Именно в такива моменти, когато имаш най-голяма нужда от помощ, си проличава кой действително държи на теб и ти е истински приятел и кой търси компанията ти само за излизания и кафета.
Браво на задружната бригада! Успяха да завършат всичко навреме и преди бебето да се роди. Майстори викаха само за подмяната на дограмата и на плочките в банята и кухнята. Всичко останало си направиха сами. Имаха пререкания през много споделени вечери и уикенди, но смятам, че сега приятелството им е още по-силно.
А младото семейство има къде да започне новия си живот. Да им е честито!