Въпреки, че вече няма задължителна казарма, мисля че именно там приятелството между мъжете са едни от най-силните Имах един познат, който бе карал казарма и от него знам, че докато е служил е имал много емоции с останалите от набора и след като се е уволнил, тези взаимоотношения вътре са прераснали в едно голямо и силно приятелство. Сега, когато вече са минали години те продължават да поддържат връзка и да си помагат един, друг. Като се замисля казармата си е голяма школа. Жалко, че вече я отмениха и че няма такава и за жени. Вярно е, че сега има платена и който има желание пак може да я изкара, но друго си е, когато всеки набор минава през това. Освен, че ни учи на ред и дисциплина, да бъдем безстрашни да браним своята родина и също така тя ражда много силни приятелства, които ще ни бъдат от голяма полза в живота. Човек е устроен така, че рано или късно свиква с дадено място, ситуация, поведение и е склонен да привикне и с най-лошите условия, за всичко обаче се иска време. Когато отмине достатъчно той дори трудно се разделя с мястото. Споделям това, защото въпросния ми познат ми каза как е имало войници, които в деня на уволнение са се разплакали защото се разделят с казармата. Тази голяма школа днес вече я няма, но приятелствата създадени някога от нея остават вечно.