Миналата събота седнахме с приятели в пицария. Седнахме трима души – накрая си тръгнахме почти десет. От три часа до десет вечерта се прикрепяха нови и нови хора. Пийнахме всички – като за събота следобед. Няма по-подходящо време от това да се поотпуснеш. Неделя си и почивен ден – и да поспиш до по-късно и да се възстановиш, ако си прекалил с алкохола.
Само че това, за което искам да говоря, не е приятното прекарване, веселбата и интересните разговори, а факта, че всички освен мен бяха с коли и всички след края на купона се качиха на колите си. Разбира се, че им казах да си хванат такси – макар че в интерес на истината никой от тях не беше в неадекватно състояние. И още по се разбира, че никой не ме послуша. На никого не му се сториха сериозни и основателни обясненията ми, че колкото и свеж да се чувства човек, изпитият алкохол, макар и в един доста дълъг отрязък от време и при обилно хапване, което си е от значение, замъглява разсъдъка и забавя реакциите.
Много пъти по новините са съобщавали за подобни случаи, трагични инциденти, протекли общо взето по същия сценарий. И също толкова често всеки от нас, пък и журналистите, се питат: а приятелите къде бяха, защо не ги спряха.
Не може да спреш човек, решил да се качи на колата пил, не може да накараш човек, който е преминал трийсетте, да направи нещо по твоята воля. И не – това не е решение, взето под въздействието на алкохола. Това е решение, взето на трезва глава. В момента, в който си тръгнал към кръчмата с личния си автомобил – с ясното съзнание, че отиваш там не за да пиеш чай и че след това ще се качиш пил.