Във всеки един вид взаимоотношения между хората общуването е особено важно. Важно е защото все още мозъците ни не са стигнали на това ниво, в което ще можем да си четем мислите и когато човекът срещу нас не ни казва какво очаква от нас, какво в поведението ни го и наранило, издразнило и прочие, ние няма как да знаем това и ще продължаваме да правим същото това нещо отново и отново докато нещата не ескалират прекалено много, за да могат да бъдат поправени.
Общуването и говоренето за това как се чувстваме спрямо определен човек, ситуация, поведение, било то в отношенията с интимния партньор или приятелите е от изключителна важност. По този начин се усъвършенстваме, развиваме, порастваме.
Ето защо съм на мнението, че децата ни трябва да се възпитават в емоционална откровеност. На първо време с родителите и роднините си, а в последствие с приятелите, партньори. Това ще ги изгради като здрави емоционално хора, които умеят да общуват, да разбират и напълно добре осъзнават къде се намират и колко струват. Защото днешното поколение тийнейджъри, които често биват наричани милениали, страдат именно от този синдром, че не могат да направят правилната преценка за себе си и когато се сблъскат с отхвърлянето то им се отразява толкова тежко, че някои от тях трудно успяват да се възстановят от един подобен неуспех.
Поради тази причина е много важно освен да бъдем откровени с децата си за чувства, емоции и прочие, също така да бъдем откровени с тях за това в какво са добри и какво всъщност не им се удава. Да хубаво е да знаем, че всичко е възможно, но също така е много по-добре да знаем ние на какво “всичко” сме способни.