Всеки е почвал връзки и е свършвал връзки – поне няколко пъти. И поне веднъж през живота си е чувал или сам е изричал репликата: трябва да се разделим, но искам да си останем приятели.
Възможно ли е това да се случи наистина? Някои от личен опит ще отговорят – да, напълно е възможно. Други пламенно и убедено ще отричат подобен развой на нещата. И според мене вторите ще са по-близо до истината. И веднага ще ви отговоря защо смятам така.
Първото нещо, за което се сетих, когато подхванах тази тема, е една доста популярна песен на актрисата Искра Радева, която се казва “Добри познати” и е написана по прекрасното стихотворение на Блага Димитрова. Най общо лирическата героиня обяснява, че не може две сърца, които до вчера са се обичали до болка да затрептят от днес вече на другарски честоти. Напълно споделям и мисля, че човек, който е обичал и обича истински, не може да постигне подобни отношения, нито трябва да приема подобни предложения. Тези трансформации на чувства са в графата желани, но невъзможни.
Единственият начин да скъсаш с човек, към когото си имал силни чувства, е наистина да кажеш: край, да прекъснеш всякакви мостове и пътища, само тогава ще може да се отърсиш емоционално, да започнеш да го преживяваш, да се отърсваш и да си дадеш шанс да продължиш напред. Иначе оставиш ли даже и една малка вратичка на надежда, че нещата някой ден могат да се повторят, като трансформираш довчерашната близост в другарство, се обричаш на дългата и безнадеждна агония на гонене на невъзможното.
Свършлата любов обикновено е свършила и това е завинаги. И няма смисъл да замъгляваме красивия спомен за нея с някакво псевдоприятелство. Приемаме за нещо в минало свършено време и просто поемаме напред. Вероятно към нещо много по-красиво. Кой знае!?