Сигурно познавате такива хора – вечно се оплакват от живота. Сядате да пиете кафе или нещо друго и се започва дълъг разговор за живота, в който няма място за вашите проблеми. Единствената роля, която ви е позволен на вас, е да бъдете съчувстваща, съветваща и въобще подкрепяща страна. На такива хора вечно им се случва нещо неприятно, с което смятат, че имат право да ви занимават надълго и нашироко: скандал с партньора, лош сън, работодателят ги е обидил, компютърът се е развалил. И само ако се опитате да споделите нещо или да намекнете, че вие също имате проблеми, веднага се обяснява как вашите несгоди са несериозна работа, но виж неговото си е направо житейска драма и вие сте пълен егоист, ако не помогнете. И вие обикновено помагате. До следващия път, когато ви звъннат по всяко време на денонощието и когато вие пак разбирате, крепите и разбира се – пак помагате.
Огледайте се и сред колегите си – със сигурност и сред тях има един подобен манипулатор и използвач. Който с жален поглед, целящ да извика в употреба цялото ви съчувствие, на което сте способен, ви обяснява как не може да ползва техниката, колко трудно му е да направи отчета. На вас тия работи ви се отдават лесно – защо да не ги направите вместо него. И може да им показвате по пет пъти на ден как се сканира документ, но те седмици наред не могат да се научат и постоянно търсят вашата помощ. Не, тези хора не са нискоинтелигентни и глупави. Напротив, те са велики манипулатори. Те са свикнали някой постоянно да им влезе в положението и ако може, да свърши нещата вместо тях. И да живеят за сметка на другите хора.
Значи ли това, че не трябва да помагаме. Не, просто трябва да се научим да разграничаваме кога става въпрос за действителна нужда и кога за откровена манипулация.