Днес искам да засегна може би най-чистата форма на приятелство – тази в ранното детство. По-конкретно искам да засегна ползите от детската игра върху развитието на ума и движенията.
Познанието за детството сега е по-задълбочено и по-добре развито отколкото в миналото. Тази наука бе сериозно разгледана едва към средата на миналия век. Всъщност до началото на този век проучванията върху детството представляваха прости наблюдения и не изискваха много научна прозорливост. С настъпването на новото хилядолетие , обаче, изследванията започнаха да дават по-точни и изчерпателни резултати.
Едно от нещата, които станаха ясни в тази нова ера беше , че детето обича да играе, че детето обича да имитира и че детето обича да слуша истории и това спомага за развитието на уменията му . По гореспоменатите наблюдения бяха предприети действия по организиран начин.
Друга тайна на детството , върху която бе фокусирано много внимание, е играта. Ясно е, че играта има важно значение за развитието на детето. Важно условие за игрaтa, подпомагаща детското развитие, е действията на детето по време на игра да не са подредени или напътствани от възрастен. Целта на играта или дейността, развивана по време на игра, е самата игра или дейност и нищо повече. Друга характеристика на играта е, че след като избере някаква дейност под формата на игра, детето я повтаря отново и отново.