Забелязвам странна закономерност, когато стане дума за приятелството и отношенията между двама влюбени. Тя е следната – колкото по-дълго продължава едно приятелство, толкова по-силно става то. Обаче колкото по-продължителна е една връзка между мъж и жена, толкова по-голяма е възможността те двамата в един момент да си омръзнат. Чудя се защо се получава така?
Това са два типа взаимоотношения, които не са ни наложени от никакви външни фактори. И приятелите, и половинката си ги избираме сами. Следователно това са хора, които по един или друг начин са ни впечатлили, привлекли са вниманието и интереса ни. Щом отношенията ни са прераснали в нещо по-дълготрайно, значи и в последствие сме видели още нещо в тези хора, за да продължим да общуваме с тях и да ги допуснем в живота си.
Според мен разковничето на тази странна закономерност се крие в следното. Приятелите ни обикновено са хора, на които можем да разчитаме и са по-отдавна в живота ни. С тях ни свързват различни преживявания от миналото и редица спомени, които споделяме помежду си. И колкото повече общи преживявания имаме, толкова по-близки си ставаме. Приемаме недостатъците и странностите си без никакви задръжки и изграждаме доверие помежду си, което укрепва в течение на времето.
За сметка на това към половинката ни обикновено ни привлича някакъв импулс. В тези си отношения действаме по-първосигнално. За да укрепнат те, често ни си налага да правим компромиси и да се съобразяваме с човека пред нас, както и да му отделяме повече време. Да споменавам ли и различията между половете? Обикновено най-добрите ни приятели (или повечето от тях) са от нашия пол и ги разбираме, по-лесно ни е да комуникираме с тях. Половинката ни обаче е от съвсем друга планета и не че също не я/го разбираме, но този процес обикновено отнема повече време. Според мен си омръзват най-вече двойките, които са само и единствено двойки. Истинската привързаност е, когато сте хем приятели, хем нещо повече – тогава отношенията ви прерастват до етап на безкрайност и никой не може да застане помежду ви.