Понякога имам нужда да споделя с някоя приятелка нещо, което ме вълнува или тревожи. Не само да го споделя, но и да получа подходящ съвет от нея. В такива случаи избирам такава, която умее да изслушва и да ме подкрепя. Иначе имам много познати, с които да си говоря с часове на всякакви теми. Те обаче не са добри съветници, защото освен с разговора ни се занимават и с други неща. Като например да ровят в телефона си, да се гримират или нещо друго. В разговорите помежду си много от нас повече говорят, отколкото слушат. Искам да кажа, че сме по-добри говорители и по-лоши слушатели.
За да имаш добри приятелски отношения е важно и да си добър слушател. Като казвам слушател, имам предвид не само да слушаш какво ти се говори отсреща , но и да вникваш в съществото на разговора. След като си го изслушал внимателно вече можеш да отговориш подобаващо за темата. За това е важно да следим мисълта и емоционалното състояние на говорещия. Разбира се, че нашия събеседник ще спре да ни споделя, ако види безразличие или празнота в погледа ни. Важно е и да не го прекъсваме, докато не е изказал мисълта си.
Не винаги, когато някой споделя с нас тревогите си и случки иска съвет, просто понякога има нужда да сподели. Щом е избрал нас значи сме важни за него и ни има доверие. Точно за това не бива да споделяме нашия разговор, защото той е съкровен. Ако се научим да бъдем добри слушатели, то и отсреща ще ни изслушват. Вие добре слушатели ли сте?