Откакто се помня, в детската градина, училище, работа, винаги и навсякъде се е отбелязвал 8-ми март. Тази година обаче за първи път сред мои познати се зароди конфликт за този празник. Спорът бе дали денят е на майката, или на жената?
От малка аз съм подарявала подаръци на 8-ми март на моята майка и на бабите ми. Но израствайки като жена, смятам, че денят наистина е за всички дами. Логиката ми е, че нежният пол е значим – със или без потомство.
В днешния свят, стресът преобладава. Толкова много жени не могат по биологичен път да се сдобият с рожба или пък това се случва с години медицински процедури. Затова мисля, че дамите заслужават да празнуват силата си, тази вътрешната.
За първи път Денят на жената е бил чества на 23 февруари 1909 г. в САЩ, като инициатори са били от Американската социалистическа партия. През следващите години в редица европейски страни започват да се поставят темите за работещите жени и за техния принос в обществото. Всички активности са били свързани с правото на дамите да дават своя избирателен вот. Така постепенно се утвърждава и Деня на жената.
България не изостава от този темп и през 1911 г. започват първите чествания, като през следващите 3 години се разрастват сред все повече хора. Но като общобългарски празник и като еквивалент на жената и на майката е отбелязван от 1945 г. Трендът е за всички тогава социалистически държави.
Представих ви съкратената част на историята, която е изключително дълга. Може би след като се запознаете повече с перипетиите, през които преминават жените, за да бъдат равноправна част от обществото, ще разберете, че спор за 8-ми март няма. От значение е да се отдаде почит на дамите, да се покаже любов и признателност. Но запомнете, че не бива за това да се избира само един ден от годината.
