От години се опитвам да го направя, но след редица неуспешни опити смело мога да кажа, че май отивам към провал. Става дума за абсолютната ми неспособност да отказвам услуги, за които са ме помолили приятели, близки и не толкова близки познати. Не бързайте да ме обвинявате в егоизъм – разбира се, че близките хора са и за това при необходимост да помагат. Но забележете – при необходимост. Смятам, че дали волно, или неволно, доста хора си позволяват да злоупотребяват с личното време на околните, като им вменяват задължения, с които отлично биха се справили и сами – с малко повече усилия.
Веднага ви давам пример – имам съсед и добър познат, малко над 40, извършва различни ремонтни услуги, за популяризирането на които от време на време се налага да пуска обяви в сайтовете за безплатни съобщения. Има компютър вкъщи, има интернет. Е, не се справя идеално, като немалка част от хората от неговото поколение – но пък кой се е родил научен. Не е висша математика. Преди месеци му направих електронна поща. Пуснах му рекламите в няколко сайта, показах му как става и реших, че оттук нататък ще се оправя сам. Звъни ми преди няколко дни – да подновим обявите. Добре – казах му да ми даде текстовете. Оказа се, че са точно десет различни съобщения – за всяка услуга, която извършва, отделно. С молба да ги пусна в същите сайтове като първия път – които бяха 4-5 на брой. Общо около 50 пъти повторение на упражнението. Както и да го сметнеш като време – отнема поне три-четири часа. Да, толкова се оказаха. Свърших работата, вероятно ще я свърша и следващия път, когато ме помоли. Някак ми се иска обаче хората да се научат да търсят помощ само в случаите, когато тя наистина им е необходима, когато вече са опитали и са видели, че не става. Или поне – аз да казвам НЕ.