Благотворителността е нещото, което ни прави човечни и съпричастни. Тя е символ на подкрепа и ако няма какво друго да направим, поне може морално или материално да помогнем. Сигурна съм, че всеки един от нас се е включвал в благотворителни инициативи. Но въпреки това замисляли ли сме се дали достатъчно помагаме на хората в нужда?
Има едно най-общо казано икономическо правило, което гласи, че всеки месец определен процент от възнаграждението трябва да се отделя за благотворителност. В западните държави средно е около 10%. Според мен в България супата е леко завишена, особено сега в моменти на пандемия и повишаване на безработицата. Но пък това не означава, че не трябва да се заделят средства за помощ.
Моята практика до момента е да дарявам около 5% от месечната си заплата. Или ако искате да ви улесня средно се стремя да заделям поне по 50 лева, които могат да помогнат на някого в нужда. Все пак аз работя, изкарвам достатъчно и имам всичко необходимо, най-вече здраве. Точно затова реших, че мога да изкарам месеца и без да си купя нови обувки, чанти или подобни други вещи.
Кампаниите си избирам спрямо момента. Понякога използвам платформи, а друг път избирам история от медиите. Все пак в страната ни редовно се организират благотворителни акции не само за хора, но и в подкрепа на много каузи. При желание ще откриете много информация по темата. Но моят съвет е да залагате на сигурни източници, за да не се окаже, че дарението отива при неморални хора за лични облаги.
Истината е, че светът ни е създаден от и за хора. Точно затова ние трябва да си помагаме едни на други – колелото се върти и утре не знаем в какво положение ще изпаднем. Дарявайте с лека ръка и обичайте!
