Да намериш истински приятели е трудно. Всъщност това е доста голямо клише и всеки разбира съвсем различно нещо под това да имаш наистина добър приятел. За мен това са хората, които ме харесват и обичат, дори когато аз самата не се обичам. Това са хората, които ще изслушат всичките ми мъки и радости, които ще ме разведрят и ще се смеят с мен на всичко.
Всъщност истински добрите приятели са повече от семейство. На моменти може и да ме дразнят и да не мога да ги издържам дълго време, но истината е, че без тях едва ли бих могла да съществувам пълноценно. Това са хора, които имат сходни на моите интереси, мога да науча много нови неща от тях и най-основното и важното за мен е, че имаме много сходна ценностна система. Това е основен фактор във всички взаимоотношения, защото ако се разминавате в представата си за добро и лошо, едва ли бихте могли да имате доверие един в друг.
И не на последно място – приятелството си е любов. Платонична, но истинска любов и ако някога стане нещо и това приятелство приключи, болката от раздялата е също толкова силна колкото от физическата загуба на близък човек.
Замисляли ли сте се на тази тема?
